Обществото и индивида в контекста на традиционната и виртуалната правна среда и ролята на държавата в нея

Съпоставката на виртуалната и традиционната среда на плоскостта на правото повдига много въпроси, от които изкристализират противоречия, нуждаещи се от адекватна законодателна намеса. Сблъсъкът между традиционни и нови правни явления налага кумулирането на индуктивния и дедуктивния законодателен подход при уреждането на новите материи и привеждането им в съответствие с действщата уредба.
В реалния живот не всяко действие на отделния индивид е санкционирано от правото. За да се превърне в такова е необходимо продължително, повтарящо се обществено явление да предизвика интереса на законодателя или той сам да предвиди бъдещо такова развитие, за да го уреди предварително.
Във виртуалната среда, ако я разгледаме на плоскостта на материята за личните данни, нещата стоят по-различно, заради нейното свойство управляемост и заради основното си предназначение, а именно глобален обмен на данни. Само заради това, че става дума за данни на отделния индивид, тя се поставя в условията на правносанкционирана среда, т.е. тя може да се разглежда и като правна среда от гледна точка на отделния индивид. От този извод следва, че по отношение на нея е необходим дедуктивен законодателен подход – законодателно предвиждане на уредбата на явления, които са правнорелевантни, но подлежат на нормативно конкретизиране, защото те дори и да не са се случили все още, поради средата, в която се проявяват са вече правни. А неконкретизирането им е законодателен пропуск, който не променя значимостта им за правото.
От там следва и разминаването в уредбата на традиционните правни отрасли в традиционната среда и техните проекции във виртуалната среда (напр. свободен online достъп до съдебните регистри и получаването на такъв при заявяване на личен интерес в житейската действителност).
Наблюдава се следното противоречиво явление:
1. традиционни отрасли в традиционната среда - правно уредени
2. виртуалната среда – сама по себе си е правна среда
3. традиционните отрасли във виртуалната среда – не са уредени или противоречат на 1 и 2. Противоречат на 1, защото се сблъскват с нови явления, които във въртуалната среда са много по-интензивни, отколкото в реалната среда (напр. личните данни, достъп до обществената информация и т.н.) и традиционната уредба (1) не може да ги обхване. Противоречат на 2 , защото, ако виртуална среда = правна среда, то ненормирането на проявленията на традиционните отрасли във виртуалната среда ги прави непредвидими и неконтролируеми, защото те все пак попадат под някаква уредба, но тя не е достатъчна.

Тези разсъждения пренесени, върху обществото – традиционното и виртуалното/информационното – разкриват някои разлики в отношението на законодателя в лицето на Държавата към тях, въпреки, че и двете са проява на социализацията на едни и същи физически индивиди.
Всяка обществена проява в традиционната среда е регламентирана или има някакви правни измерения (за разлика от действията на отделния индивид) – митинги, обществени организации, обществени събития и т.н.Те са придружени от санкцията на Държавата в лицето на нейните органи, които регулират обществения живот чрез прилагане на правни норми.
Не така е при информационното общество. На днешния етап то се саморегулира и самоорганизира, доколкото преките последици от това не противоречат на императивни норми. Това от своя страна е парадоксално от гледна точка на средата, в която то вирее, защото то се изгражда от конкретни индивиди (т.е. то е правнорелевантно) и резултатите от неговата дейност са не по-малко обществено и правно значими (напр. online консултации по медицински въпроси и др.). Държавата обаче не участва като регулатор на процесите в него, въпреки че те са анологични, мотивирани и със сходни последствия с тези на действията на традиционното общество.
В този ред на мисли Държавата като еманация на обществото като цяло не може да се изолира от обществени явления, които по природа са правнорелевантни, защото съществуват благодарение и по повод действията на конкретни правни субекти. Държавата не може да си позволи неконтролирането и ненамесата в правнорелевантни явления, защото това означава неприлагане на властнически правомощия т.е. неизпълнение на конституционно предвидени задължения.
Стъпка към изглаждане на тези противоречия е електронното правителство, но все още няма електронна полиция, електронни административни актове и т.н.
От друга страна процесите и действията на информационното общество се отразяват пряко и реално върху традиционната среда и тяхното нерегламентиране и нерегулиране се мултиплицира и върху традиционната среда. Затова Държавата трябва да стане активен участник в процесите на информационното общество и да му помага в решаването на неговите проблеми.
За пример да вземем един митинг – изисква се предварително разрешение, предприемат се мерки по осигуряването му, следва контрол на проявата и накрая се отчитат последиците от нея. Но един online форум, който се ползва с висок потребителски интерес и се дискутират и/или организират дейности с висок обществен интерес (здравеопазване, образование и т.н.), Държавата не участва по никакъв начин, въпреки че последиците могат да бъдат не по-малко значими от тези на митинга. Неадекватната или злонамерено подадена информация в един такъв общодостъпен форум или недостатъчната информираност на потребителите по въпроси от компетентността на държавни органи, може да има редица негативни последици за тях като ги въведе в заблуждение, имама и други негативни последствия, които непременно ще изискат последваща държавна намеса.
Законодателната превенцията по отношение на процесите в информационното общество е необходима и все повече напомня за себе си, защото развитието на информационните технологии е необратим и много динамичен процес, независим от отделния индивид, организация и държавна власт.