Митът Батак или Митът Демокрация

Преди няколко месеца всички се възмутихме от факта, че за пореден път се поставя под съмнение националната ни история и достойнство. Държавни ръководители на най-високо ниво се ангажираха с този дебат, при това бяха напълно единодушни, че това е срамно отричане и обругаване на един от най-ярките символи на патриотичното съзнание на българина. Дори се стигна до забрана на представянето на прочутия вече проект, което трябваше да се проведе на 18.05.2007г. в Галерията за чуждестранно изкуство в столицата.

Но тези остри реакции като че ли бяха много добре синхронизирани и целенасочени, защото се образува една вълна от недоволство, относно въпросния проект, въпреки че самия той беше известен на малцина и за обикновените хора бе дори неоткриваем. Изкуствоведката Мартина Балева и неиният колега от Берлинския свободен университет д-р Улф Брунбауер бяха по такъв начин отричани и обиждани, че те в свои интервюта разкриват огромната си изненада и оскърбление от подобни остри реакции.

Но да се върнем преди малко повече от три месеца, а именно през 2006г., когато Мартина Балева пише своята статия “Кой (по)каза истината за Батак”, вестник Култура, 17, 3.5. 2006, стр. 10-11. Тя се оказва именно поводът и началото на това скандално историческо изследване, но тя остава без обществен отзвук. В нея авторката поставя въпросът ” Защо Батак”, след като още над сто български села са били разорени по не по-малко жесток начин и те също заслужават своето място до символите на героичната ни история. Друг важен въпрос, върху който тя акцентира, е фактическата достоверност на неоспоримите досега доказателства, свидетелстващи за епичното клане. Но отговорът на тези въпроси, колкото и оспорван и многостранен да е, не би трябвало да предизвика подобни отзиви у никой себеуважаващ се историк в една демократична държава, където е призната свободата на научните изследвания. Това е реалността преди една година по отношение на тази статия и в България и никой не я счита за заплаха към националното ни достойнство. Само отделни професионалисти в областта дебатират върху съдържанието и аргументирано защитават или не ,споменатите в нея тези и доказателства.

Но през 2007г, две седмици преди едни от най-важните избори в историята на България - тези за първите ни представители в европейския парламент- взривоопсна вълна от негативни коментари и оценки за един невидим и недочетен проект залива българското общество -“История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак” . Опитът на едни изследователи да дадат различна гледна точка по въпрос, който никога не е бил поставян под съмнение, се оказа идеалната възможност да бъде отклонено общественото съзнание от гореспоменатия важен избор. И още повече, замисълът на проекта имаше за цел обективно да обоснове причините за неоспоримото етническо напрежение в страната ни и да помогне за преодоляването му, а постигна, за съжаление, точно обратното. Европейската интеграция като основен етап за България идните години в проекта е изложена като основна мотивация за създаването му и превръщането му не само в проект за Бълагария но и в европейски такъв. Проект, замислен като преосмиаляне на отношенията между противопоставящите се етноси не само у нас, но и в Европа. Но тази същност на начинанието беше превърната в чудовищния образ на западната цивилизация, която не признава българския героизъмв лицето на Д-р Улф Брунбауер и този на предателя, продал за пари националното достойнство на страната си, имплициран в личността на Мартина Балева.

Този отрицателен поглед върху проекта стана толкова популярен, че всеки друг се оказа без шанс за медийна изява. Например петицията на всепризнати български историци-изследователи за защита на свободата на научните изследвания, в която остро се осъжда така представения дебат, като нарушение на едно основно конституционно признато право в Република България, а именно свободата на научните изследвания.Тази група учени открито заявава „протеста си срещу политическата цензура и административния натиск върху свободата на научните изследвания и свободния научен дебат”.

Достоверността, аргументацията на тезите и доказателствата, които присъстват в проекта „Митът Батак” са обект на изследване от историците, притежаващи необходимите знания и квалификация, за да опровергаят или не, изложеното в него.

Но свободата на гражданите да могат да получат различен поглед върху обществен проблем, а на учените да имат смелостта да стигат в най-непристъпните дълбини на познанието, дори и ако трябва да поставят под съмнение вековно утвърдени стереотипи, се оказва, че не е безусловна. В крайна сметка, свободата стига там, докъдето и бъде позволено, а у нас тя дори и век и половина след края на Османското господство се оказва блян. Блян, за съжаление, незащитен от гражданите и манипулиран от властимащите.

София 2007