Съветът на Европа в Европейската институционална архитектура

Когато става дума за велики дела и идеи, винаги следва и въпросът как те са се родили? Какво ги е извикало на живот и кой човешки гений е осъзнал, че дадена епоха се нуждае от тях? !
Подобно на Христофор Колумб, Уинстън Чърчил в своята реч през 1946г. в Цюрих ,поставя началото на един каскаден и бурен, за европейците, процес с идеята си за „Съединени щати в Европа”. Тази идея след Втората световна война се превръща в основна цел и мисия на ред забележителни исторически личности, които търсят идеалната пропорция за баланс между разностранните, противоречиви интереси и потребности на континенталните държави, в името на обединението, защото е осъзната необходимостта от него и от постигането на траен мир в Европа.
Следващите години раждат няколко обединения на различна основа, които гравитират около тази идея, но никое от тях не успява да завърши картината на бъдещия европейски съюз и да сплоти държавите около общи цели и принципи. Причината за неуспеха на тези млади обединения може да се търси в техния ограничен субстрат и в това, че те така и не успяват да обхванат мащаба на тази идея от всички гледни точки и да преодолеят идеологическите и национални различия помежду си. Нито Съюзът на европейските федералисти, създаден през 1947г,нито Съюзът на европейските христиан
–демократи, нито техните наследници успяват да надмогнат тесните си убеждения и да преодолеят предразсъдъците на времето си. Но те слагат началото на едно градивно развитие на Чърчиловата мисъл, която намира своя първи завършен облик в създаването на обединен съвет от европейски държави. Той си поставя като основни цели опазването на европейския и световен мир, на основата на свобода, демокрация, равенството и върховенството на правото, стимулирайки икономическия и социален прогрес.
Това е именно Съвета на Европа, който става факт с подписването на неговия Статут на 5 май 1949г. в Лондон. Можем да го определим като Колумбовото яйце на днешния Европейски съюз, тъй като макар и в суров вид, това е най-старата организационна структура, успяла да обедини почти всички европейски държави. Това е първото know-how на това как би могло да изглежда структурно и организационно едно такова обединение и какви механизми биха могли да се използват за неговото действие.
Тъй като периода след Войната е много деликатен – държавите са разорени и с дълбоко разстроени икономики, етническото напрежение е изключително силно навсякъде из Континента, доверието между досегашните противници на фронта е отрицателно. В една такава обстановка, лидерите на европейските държави са все още далеч от идеите за единен европейски пазар, икономика, валута и т.н. Те концентрират усилията си в това да се съхрани постигнатият мир и да се осуети бъдещото му нарушаване. Следствие от тази чувствителна обстановка е абстрактният и плах характер на Статута на Съвета на Европа, в който държавите постигат принципно съгласие по основните постулати на бъдещото развитие на Европа, но не се създават императивни норми и механизми, изискващи от партньорите конкретни действия и задължения. И това е напълно нормално, тъй като все още не е извършено разделението на Света на „сфери на влияние”, отделните държави не са се ориентирали какъв политически курс да изберат и едно конкретизиране и обвързване с подобен регионален пакт, би могло да доведе до още по-силно обтягане на международната обстановка.
Това ниво на абстрактност на Съвета, му дава характеристиката на „фасада” на една нова постройка, чиито основи са поставени и остава нелеката работа по вътрешността и обзавеждането и. Но фундамента е положен и политическите лидери вече имат една отправна точка накъде трябва да насочат усилията си в усъвършенстването на механизмите на сътрудничество.
Съветът на Европа е основа на съвременната европейска институционална структура не само на идеологическо, но и на организационно ниво. Основателите му стигат до идеята за триполюсна структура на органите на Съвета – Парламентарна асамблея, Съвет на министрите и Секретариат. Те осъзнават необходимостта от независимост и обективност между отделните институции, но на този етап са твърде неуверени за създаването на една завършена схема на взаимен контрол между тях. Балансът между консултативен и решаващ орган все още е непостижим, но схемата е създадена и което е най – важното – тя дава резултат и се оказва работеща за конкретната политическа и икономическа обстановка. Първообразите на днешния Европейски парламент, Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите) се разкриват именно от тези първи три звена на европейски, междудържавни формирования, каквито са органите на Съвета на Европа.
Още едно голямо постижение на Съвета е изработването на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на 4 ноември 1950г. Това е едно международно споразумение, което със създаването си дава една нова насока и преоценка на човешката личност и нейните права, като се превръща в пътеводител за националните държави при изработването на техните законодателства. Тя открива една нова страница в процедурата за защита правата на човека с мащабите на целия европейски континент ,като обогатява демократичния дух на законодателствата на всички европейски държави. Съдът в Страсбург е онази институция, която се ражда от Конвенцията и която е призвана да бъде пазител на тези права и която до днес изпълнява тази си функция в един усъвършенстван вид.
И като поредно доказателство, за това, че можем да определим Европейския съюз като рожба на Съвета на Европа, е и факта, че той възприема емблемата и химна на своя предшественик.
Дванадесетте звезди, поставени в кръг, които днес сме свикнали да виждаме всеки ден, поставени върху всевъзможни неща, са символ не само на Европейският съюз като организация, но на обединена Европа като цяло. Този знак в продължение на 60 години не е изгубил замисъла, от който е създаден, и показва приемствеността и устойчивостта на консолидиращите идеи след Втората световна война. Той е възприет от Съвета през 1955г. за емблема на обединените европейски държави и през 1983г. Европейският парламент го превръща в своя запазена марка.
За 60 - годишното си съществуване Съвета на Европа се преражда многократно и в различни институционални образи, съхранявайки ценен политически и организационен опит, за да можем днес да обявим съществуването на един траен и успешен Съюз, какъвто е Европейският. Въпреки, че след многото си трансформации , Съветът губи голяма част от влиянието си на международната сцена, историческата еволюция на идеите в неговия Статут, можем да открием във всяка една европейска структура на днешното столетие. Той продължава да съществува като самостоятелен субект на международното право, външен за организацията на самия Европейски съюз, като пазител на интересите на Европа като едно голямо семейство.
И така...
"Когато веднъж подвигът е направен, всеки може да го повтори." (Христофор Колумб)