Това е за всички, които не са разбрали предмета на петъчния студентски протест - той беше за отстояване гражданската позиция на студентите, за отстояване на техни законни права и интереси, за които се плащат данъци, за това, че мълчанието е презумирано съгласие в България и публичното несъгласие е единствена алтернатива! Това трябваше да се превърне в един национален протест, защото смъртта на Стоян Балтов се оказа трягичния повод за общественото поставяне на проблеми, които касаят абсолютно всички - всичким шляпаме из калните локви, трошим си колите в огромните дупки, ровим се в боклука заедно с кучетата с рамери на едър рогат добитък, не вярваме в институциите (и явно има защо), работим по 12 часа за 500лв и то без пълен социален пакет! Затова беше това недоволство и много жалко за тези, които гледаха от прозорците и по спирките, защото "Елате при нас, протеста е за вас", и "Всички вън" стигнаха до съзнанието на срамно малко хора!
Що се отнася до затварянето на заведенията и праведността на техните собственици - да, живеем в пазарна икономика и частният бизнес трябва да се стимулира, особено при безхаберието на държавните институции по отношение на държавната и общинска собственост. Но в Студентски град нито един собственик на заведение не се сети да оправи улицата пред собственото си заведение, да не говорим за тротоар или градинка, която да краси бизнеса му - но това ще кажат те не е моя работа, а на Държавата. Освен това само един човек с високи морални качества може да откаже видеозапис от местопрестъпление, с който съществено да улесни разследващите орагни и при на това отгоре да инструктира гардовете си да казват, че нищо не са видели?!
Що се отнася до полицаите - никой нормален човек няма да отговаря с живота си всеки ден за 500лв и накрая за всичко той да е виновен и да го плюе цлото общество. Защото на протеста полицаите бяха в много смотана ситуация - след два дни те ще протестират и като слушаха лозунгите и призивите, много от тях видимо им се искаше да са част от тълпата, защото те са на същия хал, че и по-голям.
А за управляващите - да, те не са виновни за конкратното убийство, но както казах по-горе, то е само повода за поставяне на всичко онова, за което са виновни безспорно- в крайна сметка като не са виновни няма откакво да се страхуват, а къде бяха днес?! За тази безгранична и пошла няглост няма да пиша. Чуваха се изказвания, че се правело политика от трагедията на едно семейство - ами да, така е и в това няма нищо срамно, защото polis означава народ, а политика е народно управление буквално. А това, че в България тя няма друг освен отрицателен смисъл, е съвсем друго нещо. Затова, тези които мислят, че тези прояви са пресилени и ненужни, да си сложат кръстчето и да си кажат молитвата, защото с това мислене са направо за гробищата! Това няма да е последната проява на недоволство и то ще продължава да ескалира, защото всяко търпение си има граници, а това в България е на свършване!
понеделник, 22 декември 2008 г.
Обществото и индивида в контекста на традиционната и виртуалната правна среда и ролята на държавата в нея
Съпоставката на виртуалната и традиционната среда на плоскостта на правото повдига много въпроси, от които изкристализират противоречия, нуждаещи се от адекватна законодателна намеса. Сблъсъкът между традиционни и нови правни явления налага кумулирането на индуктивния и дедуктивния законодателен подход при уреждането на новите материи и привеждането им в съответствие с действщата уредба.
В реалния живот не всяко действие на отделния индивид е санкционирано от правото. За да се превърне в такова е необходимо продължително, повтарящо се обществено явление да предизвика интереса на законодателя или той сам да предвиди бъдещо такова развитие, за да го уреди предварително.
Във виртуалната среда, ако я разгледаме на плоскостта на материята за личните данни, нещата стоят по-различно, заради нейното свойство управляемост и заради основното си предназначение, а именно глобален обмен на данни. Само заради това, че става дума за данни на отделния индивид, тя се поставя в условията на правносанкционирана среда, т.е. тя може да се разглежда и като правна среда от гледна точка на отделния индивид. От този извод следва, че по отношение на нея е необходим дедуктивен законодателен подход – законодателно предвиждане на уредбата на явления, които са правнорелевантни, но подлежат на нормативно конкретизиране, защото те дори и да не са се случили все още, поради средата, в която се проявяват са вече правни. А неконкретизирането им е законодателен пропуск, който не променя значимостта им за правото.
От там следва и разминаването в уредбата на традиционните правни отрасли в традиционната среда и техните проекции във виртуалната среда (напр. свободен online достъп до съдебните регистри и получаването на такъв при заявяване на личен интерес в житейската действителност).
Наблюдава се следното противоречиво явление:
1. традиционни отрасли в традиционната среда - правно уредени
2. виртуалната среда – сама по себе си е правна среда
3. традиционните отрасли във виртуалната среда – не са уредени или противоречат на 1 и 2. Противоречат на 1, защото се сблъскват с нови явления, които във въртуалната среда са много по-интензивни, отколкото в реалната среда (напр. личните данни, достъп до обществената информация и т.н.) и традиционната уредба (1) не може да ги обхване. Противоречат на 2 , защото, ако виртуална среда = правна среда, то ненормирането на проявленията на традиционните отрасли във виртуалната среда ги прави непредвидими и неконтролируеми, защото те все пак попадат под някаква уредба, но тя не е достатъчна.
Тези разсъждения пренесени, върху обществото – традиционното и виртуалното/информационното – разкриват някои разлики в отношението на законодателя в лицето на Държавата към тях, въпреки, че и двете са проява на социализацията на едни и същи физически индивиди.
Всяка обществена проява в традиционната среда е регламентирана или има някакви правни измерения (за разлика от действията на отделния индивид) – митинги, обществени организации, обществени събития и т.н.Те са придружени от санкцията на Държавата в лицето на нейните органи, които регулират обществения живот чрез прилагане на правни норми.
Не така е при информационното общество. На днешния етап то се саморегулира и самоорганизира, доколкото преките последици от това не противоречат на императивни норми. Това от своя страна е парадоксално от гледна точка на средата, в която то вирее, защото то се изгражда от конкретни индивиди (т.е. то е правнорелевантно) и резултатите от неговата дейност са не по-малко обществено и правно значими (напр. online консултации по медицински въпроси и др.). Държавата обаче не участва като регулатор на процесите в него, въпреки че те са анологични, мотивирани и със сходни последствия с тези на действията на традиционното общество.
В този ред на мисли Държавата като еманация на обществото като цяло не може да се изолира от обществени явления, които по природа са правнорелевантни, защото съществуват благодарение и по повод действията на конкретни правни субекти. Държавата не може да си позволи неконтролирането и ненамесата в правнорелевантни явления, защото това означава неприлагане на властнически правомощия т.е. неизпълнение на конституционно предвидени задължения.
Стъпка към изглаждане на тези противоречия е електронното правителство, но все още няма електронна полиция, електронни административни актове и т.н.
От друга страна процесите и действията на информационното общество се отразяват пряко и реално върху традиционната среда и тяхното нерегламентиране и нерегулиране се мултиплицира и върху традиционната среда. Затова Държавата трябва да стане активен участник в процесите на информационното общество и да му помага в решаването на неговите проблеми.
За пример да вземем един митинг – изисква се предварително разрешение, предприемат се мерки по осигуряването му, следва контрол на проявата и накрая се отчитат последиците от нея. Но един online форум, който се ползва с висок потребителски интерес и се дискутират и/или организират дейности с висок обществен интерес (здравеопазване, образование и т.н.), Държавата не участва по никакъв начин, въпреки че последиците могат да бъдат не по-малко значими от тези на митинга. Неадекватната или злонамерено подадена информация в един такъв общодостъпен форум или недостатъчната информираност на потребителите по въпроси от компетентността на държавни органи, може да има редица негативни последици за тях като ги въведе в заблуждение, имама и други негативни последствия, които непременно ще изискат последваща държавна намеса.
Законодателната превенцията по отношение на процесите в информационното общество е необходима и все повече напомня за себе си, защото развитието на информационните технологии е необратим и много динамичен процес, независим от отделния индивид, организация и държавна власт.
В реалния живот не всяко действие на отделния индивид е санкционирано от правото. За да се превърне в такова е необходимо продължително, повтарящо се обществено явление да предизвика интереса на законодателя или той сам да предвиди бъдещо такова развитие, за да го уреди предварително.
Във виртуалната среда, ако я разгледаме на плоскостта на материята за личните данни, нещата стоят по-различно, заради нейното свойство управляемост и заради основното си предназначение, а именно глобален обмен на данни. Само заради това, че става дума за данни на отделния индивид, тя се поставя в условията на правносанкционирана среда, т.е. тя може да се разглежда и като правна среда от гледна точка на отделния индивид. От този извод следва, че по отношение на нея е необходим дедуктивен законодателен подход – законодателно предвиждане на уредбата на явления, които са правнорелевантни, но подлежат на нормативно конкретизиране, защото те дори и да не са се случили все още, поради средата, в която се проявяват са вече правни. А неконкретизирането им е законодателен пропуск, който не променя значимостта им за правото.
От там следва и разминаването в уредбата на традиционните правни отрасли в традиционната среда и техните проекции във виртуалната среда (напр. свободен online достъп до съдебните регистри и получаването на такъв при заявяване на личен интерес в житейската действителност).
Наблюдава се следното противоречиво явление:
1. традиционни отрасли в традиционната среда - правно уредени
2. виртуалната среда – сама по себе си е правна среда
3. традиционните отрасли във виртуалната среда – не са уредени или противоречат на 1 и 2. Противоречат на 1, защото се сблъскват с нови явления, които във въртуалната среда са много по-интензивни, отколкото в реалната среда (напр. личните данни, достъп до обществената информация и т.н.) и традиционната уредба (1) не може да ги обхване. Противоречат на 2 , защото, ако виртуална среда = правна среда, то ненормирането на проявленията на традиционните отрасли във виртуалната среда ги прави непредвидими и неконтролируеми, защото те все пак попадат под някаква уредба, но тя не е достатъчна.
Тези разсъждения пренесени, върху обществото – традиционното и виртуалното/информационното – разкриват някои разлики в отношението на законодателя в лицето на Държавата към тях, въпреки, че и двете са проява на социализацията на едни и същи физически индивиди.
Всяка обществена проява в традиционната среда е регламентирана или има някакви правни измерения (за разлика от действията на отделния индивид) – митинги, обществени организации, обществени събития и т.н.Те са придружени от санкцията на Държавата в лицето на нейните органи, които регулират обществения живот чрез прилагане на правни норми.
Не така е при информационното общество. На днешния етап то се саморегулира и самоорганизира, доколкото преките последици от това не противоречат на императивни норми. Това от своя страна е парадоксално от гледна точка на средата, в която то вирее, защото то се изгражда от конкретни индивиди (т.е. то е правнорелевантно) и резултатите от неговата дейност са не по-малко обществено и правно значими (напр. online консултации по медицински въпроси и др.). Държавата обаче не участва като регулатор на процесите в него, въпреки че те са анологични, мотивирани и със сходни последствия с тези на действията на традиционното общество.
В този ред на мисли Държавата като еманация на обществото като цяло не може да се изолира от обществени явления, които по природа са правнорелевантни, защото съществуват благодарение и по повод действията на конкретни правни субекти. Държавата не може да си позволи неконтролирането и ненамесата в правнорелевантни явления, защото това означава неприлагане на властнически правомощия т.е. неизпълнение на конституционно предвидени задължения.
Стъпка към изглаждане на тези противоречия е електронното правителство, но все още няма електронна полиция, електронни административни актове и т.н.
От друга страна процесите и действията на информационното общество се отразяват пряко и реално върху традиционната среда и тяхното нерегламентиране и нерегулиране се мултиплицира и върху традиционната среда. Затова Държавата трябва да стане активен участник в процесите на информационното общество и да му помага в решаването на неговите проблеми.
За пример да вземем един митинг – изисква се предварително разрешение, предприемат се мерки по осигуряването му, следва контрол на проявата и накрая се отчитат последиците от нея. Но един online форум, който се ползва с висок потребителски интерес и се дискутират и/или организират дейности с висок обществен интерес (здравеопазване, образование и т.н.), Държавата не участва по никакъв начин, въпреки че последиците могат да бъдат не по-малко значими от тези на митинга. Неадекватната или злонамерено подадена информация в един такъв общодостъпен форум или недостатъчната информираност на потребителите по въпроси от компетентността на държавни органи, може да има редица негативни последици за тях като ги въведе в заблуждение, имама и други негативни последствия, които непременно ще изискат последваща държавна намеса.
Законодателната превенцията по отношение на процесите в информационното общество е необходима и все повече напомня за себе си, защото развитието на информационните технологии е необратим и много динамичен процес, независим от отделния индивид, организация и държавна власт.
неделя, 21 декември 2008 г.
Защо избирам мрежата СОЛВИТ, за да разрешавам своите проблеми в Европа?
Има много начини за решаване на един проблем, независимо в коя сфера на човешкия живот той се е появил. В социално-икономическата това са добре познатите ни съдебни и административни способи, които най-често свързваме с безкрайни ядове, текучество на средства и лично време, и които в много случаи ни карат да ги избягваме. А оттам идва и незадоволителното решаване и дори нерешаването на проблемите.
Със спорните въпроси, отнясящи се до вътрешния пазар на ЕС,обаче, не могат да се правят подобни компромиси, тъй като се спира икономическото израстване на Обединението и се нарушава основното ни европейско право на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Подобни неуредици демотивират развитието на търговията и трансграничния обмен, защото, заради неправилно приложени норми, биват ощетени данъкоплатците-предприемачи. Те не могат да се ползват от гореспоменатото им право и от преимуществата на този обмен, което ги прави пасивни и недоволни. И тъй като тези трудности са вече един много съществен проблем пред европейските лидери, особено след разширеванвто на Съюза последните години, Европейската комисия е намерила адекватно решение - създаването на мрежата Солвит. Тя е един защитник на мобилността и качественото административно обслужване и е изработена изцяло в услуга на гражданите и организациите в Съюза.
Скорошното присъединяване на България към европейското семейство ни изправя пред много въпроси с неясни и многостранни отговори. Непознаването на европейското законодателство, на правата и възможностите, които тази интеграция разкрива, внасят допълнителен скептицизъм и затруднения в нашите търговски, икономически и културни отношения със страните членове. А и това е един донякъде биологичен закон – страх от новото и неизвестното, с който ни се налага да се преборим. Но до извода че „всичко изглежда по-страшно отдалеч” е стигнал Цезар преди много векове и то в едни доста по-сурови житейски условия, в които движението на хора, стоки, услуги и капитали е било много рисковано и рядко свободно начинание, с нерегламентиран и неясен образ.
Днес обаче този принцип е едно голямо постижение на цивилизования европейски свят, от което всеки един гражданин трябва да се възползва безпрепятствено.Системата Солвит е нов начин да се реализира това право,защото е зъздадена в услуга на гражданите и техните организации с цел да се избегне субективното, тромаво и в много случаи неефективно разрешаване на техните проблеми в сферата на трансграничния европейски оборот.
Но защо да изберем нея?
Защото е бърза, спестява нерви и средства, лесна и достъпна за всички граждани на Евросъюза, квалифицирана, безплатна, необвързваща ползвателите си и най-вече ефективна.
Установените кратки срокове за реакция и произвеждане на резултат от страна на администрацията, която се занимава с тези въпроси – Солвит центровете – до голяма степен реализира една гражданска мечта на всеки един от нас. Вече е възможно да не чакаме безконечно във времето едно повелително решение, което има безброй аспекти и дефекти на приложението си и още толкова начини за оспорване.
Това е една безплатна услуга, която е максимално улеснена от средствата за комуникация и не е необходимо физическото присъствие на засегнатите субекти. Добре познатото ни препращане от гише на гише е елиминирано, тъй като системата се основава на принципите на сътрудничество и координация между институциите, било то вътрешнодържавни или трансгранични.
Възможността да се предявават заявления по електронен път я прави лесно достъпна за всички нуждаещи се. А нейната национална и европейска същност правят плзването от нея суверенно право на всеки европейски гражданин.
Обслужването на системата се извършва от висококвалифицирани служители, които познават детайлно законодателството и проблемите на европейския вътршен пазар. Те адекватно могат да предложат и реализират благоприятен резултат за страните по спора, защото са специалисти в областта и действат с подкрепата на целия държавен административен апарат и под контрола и със съдействието на Европейската комисия. По този начин се спестява времето на гражданите сами тепърва да изучават тънкостите и прецедентите на европейското правоприлагане.
Друга важна причина да избираме Солвит е, че тази услуга е безплатна. Това я прави една много добра алтернатива на скъпото и продължително съдебно производство, което понякога може да излезе и по-скъпо от самия предмет на спора.
Трябва да се изтъкне, че ползвателите на мрежата не са императивно обвързани с предложеното от нея решение. Те запазват правото да защитават интересите си по всички други, признати от закона, начини, ако не се постигне удовлетворителен резултат за тях.
Консенсусният характер на препоръчаните решения, води до дългосрочното и трайно отстраняване на проблемите, защото те биват обективно и многостранно разгледани и по този начин се предотвратяват бъдещи недоразумения и конфликти между страните. Този подход дава една висока, доказана ефективност от над 75% успешно приключили случаи.
Солвит има косвено, но много важно действие, не само върху отделните участници в конфликта, но и върху работата на европейските и национални институции.
В рамките на Съюза като цяло, практиката на Солвит центровете способства за изкристализирането на основните и най-често срещани проблеми на вътрешноевопейския пазар, което от своя страна провокира законодателни промени за решаването им. Способства за разработване на по-адекватни дългосрочни стратегии за развитието му, тъй като пряко се занимава с проблемите на хората и реално изпробва и проверява действието на нормативно изработените подходи.
От друга страна, тази практика се отразява много силно и върху вътрешнодържавното администриране, особено в страни като България, в които се провежда административна реформа. У нас мрежата може да има силно стимулиращо действие върху нея като успоредно с нейното провеждане изпъкват грешките и недостатъците, което право възможно своевременното им отстраняване. Следвайки този модел на работа, се създават едни нови, модерни традиции в държавното управление по европейски образец.Опеката на Европейската комисия е допълнителна гаранция за контрол и правилност на дейността на центровете. На национално ниво те могат да се превърнат в индикатори за слабите места на държавната администрация, които на свой ред да предизвикат корекции в законодателството.
В днешното динамично ежедневие ни остава все по-малко време за най-скъпите ни хора, за удоволствия и почивка. Солвит прави мнго в посока на прагматичното и бързо решаване на проблемите ни, свързани с мястото на всеки един от нас на европейския пазар. Затова един от начините да си спестим безценното време и усилия е да се му се доверим. Това е една много рядка възможност да се постигне състояние, при което всички да са доволни. Един добре функциониращ и развиващ се пазар от световен мащаб, какъвто е европейският,е неоценимо благо за всички европейци, защото високият стандарт се постига от доволни и мотивирани хора.
За повече информация: http://www.solvit.government.bg/
Със спорните въпроси, отнясящи се до вътрешния пазар на ЕС,обаче, не могат да се правят подобни компромиси, тъй като се спира икономическото израстване на Обединението и се нарушава основното ни европейско право на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Подобни неуредици демотивират развитието на търговията и трансграничния обмен, защото, заради неправилно приложени норми, биват ощетени данъкоплатците-предприемачи. Те не могат да се ползват от гореспоменатото им право и от преимуществата на този обмен, което ги прави пасивни и недоволни. И тъй като тези трудности са вече един много съществен проблем пред европейските лидери, особено след разширеванвто на Съюза последните години, Европейската комисия е намерила адекватно решение - създаването на мрежата Солвит. Тя е един защитник на мобилността и качественото административно обслужване и е изработена изцяло в услуга на гражданите и организациите в Съюза.
Скорошното присъединяване на България към европейското семейство ни изправя пред много въпроси с неясни и многостранни отговори. Непознаването на европейското законодателство, на правата и възможностите, които тази интеграция разкрива, внасят допълнителен скептицизъм и затруднения в нашите търговски, икономически и културни отношения със страните членове. А и това е един донякъде биологичен закон – страх от новото и неизвестното, с който ни се налага да се преборим. Но до извода че „всичко изглежда по-страшно отдалеч” е стигнал Цезар преди много векове и то в едни доста по-сурови житейски условия, в които движението на хора, стоки, услуги и капитали е било много рисковано и рядко свободно начинание, с нерегламентиран и неясен образ.
Днес обаче този принцип е едно голямо постижение на цивилизования европейски свят, от което всеки един гражданин трябва да се възползва безпрепятствено.Системата Солвит е нов начин да се реализира това право,защото е зъздадена в услуга на гражданите и техните организации с цел да се избегне субективното, тромаво и в много случаи неефективно разрешаване на техните проблеми в сферата на трансграничния европейски оборот.
Но защо да изберем нея?
Защото е бърза, спестява нерви и средства, лесна и достъпна за всички граждани на Евросъюза, квалифицирана, безплатна, необвързваща ползвателите си и най-вече ефективна.
Установените кратки срокове за реакция и произвеждане на резултат от страна на администрацията, която се занимава с тези въпроси – Солвит центровете – до голяма степен реализира една гражданска мечта на всеки един от нас. Вече е възможно да не чакаме безконечно във времето едно повелително решение, което има безброй аспекти и дефекти на приложението си и още толкова начини за оспорване.
Това е една безплатна услуга, която е максимално улеснена от средствата за комуникация и не е необходимо физическото присъствие на засегнатите субекти. Добре познатото ни препращане от гише на гише е елиминирано, тъй като системата се основава на принципите на сътрудничество и координация между институциите, било то вътрешнодържавни или трансгранични.
Възможността да се предявават заявления по електронен път я прави лесно достъпна за всички нуждаещи се. А нейната национална и европейска същност правят плзването от нея суверенно право на всеки европейски гражданин.
Обслужването на системата се извършва от висококвалифицирани служители, които познават детайлно законодателството и проблемите на европейския вътршен пазар. Те адекватно могат да предложат и реализират благоприятен резултат за страните по спора, защото са специалисти в областта и действат с подкрепата на целия държавен административен апарат и под контрола и със съдействието на Европейската комисия. По този начин се спестява времето на гражданите сами тепърва да изучават тънкостите и прецедентите на европейското правоприлагане.
Друга важна причина да избираме Солвит е, че тази услуга е безплатна. Това я прави една много добра алтернатива на скъпото и продължително съдебно производство, което понякога може да излезе и по-скъпо от самия предмет на спора.
Трябва да се изтъкне, че ползвателите на мрежата не са императивно обвързани с предложеното от нея решение. Те запазват правото да защитават интересите си по всички други, признати от закона, начини, ако не се постигне удовлетворителен резултат за тях.
Консенсусният характер на препоръчаните решения, води до дългосрочното и трайно отстраняване на проблемите, защото те биват обективно и многостранно разгледани и по този начин се предотвратяват бъдещи недоразумения и конфликти между страните. Този подход дава една висока, доказана ефективност от над 75% успешно приключили случаи.
Солвит има косвено, но много важно действие, не само върху отделните участници в конфликта, но и върху работата на европейските и национални институции.
В рамките на Съюза като цяло, практиката на Солвит центровете способства за изкристализирането на основните и най-често срещани проблеми на вътрешноевопейския пазар, което от своя страна провокира законодателни промени за решаването им. Способства за разработване на по-адекватни дългосрочни стратегии за развитието му, тъй като пряко се занимава с проблемите на хората и реално изпробва и проверява действието на нормативно изработените подходи.
От друга страна, тази практика се отразява много силно и върху вътрешнодържавното администриране, особено в страни като България, в които се провежда административна реформа. У нас мрежата може да има силно стимулиращо действие върху нея като успоредно с нейното провеждане изпъкват грешките и недостатъците, което право възможно своевременното им отстраняване. Следвайки този модел на работа, се създават едни нови, модерни традиции в държавното управление по европейски образец.Опеката на Европейската комисия е допълнителна гаранция за контрол и правилност на дейността на центровете. На национално ниво те могат да се превърнат в индикатори за слабите места на държавната администрация, които на свой ред да предизвикат корекции в законодателството.
В днешното динамично ежедневие ни остава все по-малко време за най-скъпите ни хора, за удоволствия и почивка. Солвит прави мнго в посока на прагматичното и бързо решаване на проблемите ни, свързани с мястото на всеки един от нас на европейския пазар. Затова един от начините да си спестим безценното време и усилия е да се му се доверим. Това е една много рядка възможност да се постигне състояние, при което всички да са доволни. Един добре функциониращ и развиващ се пазар от световен мащаб, какъвто е европейският,е неоценимо благо за всички европейци, защото високият стандарт се постига от доволни и мотивирани хора.
За повече информация: http://www.solvit.government.bg/
Митът Батак или Митът Демокрация
Преди няколко месеца всички се възмутихме от факта, че за пореден път се поставя под съмнение националната ни история и достойнство. Държавни ръководители на най-високо ниво се ангажираха с този дебат, при това бяха напълно единодушни, че това е срамно отричане и обругаване на един от най-ярките символи на патриотичното съзнание на българина. Дори се стигна до забрана на представянето на прочутия вече проект, което трябваше да се проведе на 18.05.2007г. в Галерията за чуждестранно изкуство в столицата.
Но тези остри реакции като че ли бяха много добре синхронизирани и целенасочени, защото се образува една вълна от недоволство, относно въпросния проект, въпреки че самия той беше известен на малцина и за обикновените хора бе дори неоткриваем. Изкуствоведката Мартина Балева и неиният колега от Берлинския свободен университет д-р Улф Брунбауер бяха по такъв начин отричани и обиждани, че те в свои интервюта разкриват огромната си изненада и оскърбление от подобни остри реакции.
Но да се върнем преди малко повече от три месеца, а именно през 2006г., когато Мартина Балева пише своята статия “Кой (по)каза истината за Батак”, вестник Култура, 17, 3.5. 2006, стр. 10-11. Тя се оказва именно поводът и началото на това скандално историческо изследване, но тя остава без обществен отзвук. В нея авторката поставя въпросът ” Защо Батак”, след като още над сто български села са били разорени по не по-малко жесток начин и те също заслужават своето място до символите на героичната ни история. Друг важен въпрос, върху който тя акцентира, е фактическата достоверност на неоспоримите досега доказателства, свидетелстващи за епичното клане. Но отговорът на тези въпроси, колкото и оспорван и многостранен да е, не би трябвало да предизвика подобни отзиви у никой себеуважаващ се историк в една демократична държава, където е призната свободата на научните изследвания. Това е реалността преди една година по отношение на тази статия и в България и никой не я счита за заплаха към националното ни достойнство. Само отделни професионалисти в областта дебатират върху съдържанието и аргументирано защитават или не ,споменатите в нея тези и доказателства.
Но през 2007г, две седмици преди едни от най-важните избори в историята на България - тези за първите ни представители в европейския парламент- взривоопсна вълна от негативни коментари и оценки за един невидим и недочетен проект залива българското общество -“История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак” . Опитът на едни изследователи да дадат различна гледна точка по въпрос, който никога не е бил поставян под съмнение, се оказа идеалната възможност да бъде отклонено общественото съзнание от гореспоменатия важен избор. И още повече, замисълът на проекта имаше за цел обективно да обоснове причините за неоспоримото етническо напрежение в страната ни и да помогне за преодоляването му, а постигна, за съжаление, точно обратното. Европейската интеграция като основен етап за България идните години в проекта е изложена като основна мотивация за създаването му и превръщането му не само в проект за Бълагария но и в европейски такъв. Проект, замислен като преосмиаляне на отношенията между противопоставящите се етноси не само у нас, но и в Европа. Но тази същност на начинанието беше превърната в чудовищния образ на западната цивилизация, която не признава българския героизъмв лицето на Д-р Улф Брунбауер и този на предателя, продал за пари националното достойнство на страната си, имплициран в личността на Мартина Балева.
Този отрицателен поглед върху проекта стана толкова популярен, че всеки друг се оказа без шанс за медийна изява. Например петицията на всепризнати български историци-изследователи за защита на свободата на научните изследвания, в която остро се осъжда така представения дебат, като нарушение на едно основно конституционно признато право в Република България, а именно свободата на научните изследвания.Тази група учени открито заявава „протеста си срещу политическата цензура и административния натиск върху свободата на научните изследвания и свободния научен дебат”.
Достоверността, аргументацията на тезите и доказателствата, които присъстват в проекта „Митът Батак” са обект на изследване от историците, притежаващи необходимите знания и квалификация, за да опровергаят или не, изложеното в него.
Но свободата на гражданите да могат да получат различен поглед върху обществен проблем, а на учените да имат смелостта да стигат в най-непристъпните дълбини на познанието, дори и ако трябва да поставят под съмнение вековно утвърдени стереотипи, се оказва, че не е безусловна. В крайна сметка, свободата стига там, докъдето и бъде позволено, а у нас тя дори и век и половина след края на Османското господство се оказва блян. Блян, за съжаление, незащитен от гражданите и манипулиран от властимащите.
София 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)
