„Внимание!“. Предупреждение за гибелна опасност в обичайно триъгълен знак или най-големият лукс на века? По-скоро и двете.
Напоследък е много скъпо да се окаже внимание, а още по-скъпо да се получи. И два пъти по-смъртоносно!
Отделянето на внимание предполага топлоотделяне, т.е. горене - за другите, за тяхно ползване и благоденствие, без насрещно очакване. Следователно е пагубно за източника. Освен това изисква време – другият най-дефицитен ресурс днес. При това необратим. Ето защо вниманието е изключително рядко срещано и скъпоценно. Прилича на самоубийствено прахосничество досущ като висококачествен наркотик – отчайващо необходим и унищожителен.
Получаването на внимание обратно – сгрява, осветлява, създава спомени, раздвижва кръвообращението, образува усмивки. Следователно е жизнено важно за оцеляването на хората (и за домашните животни). Понякога липсата му буквално убива – неслучайно е изписано с червено върху всеки трафопост и ядрен реактор.
За да ограничи до минимум вредните последствия от отделянето на внимание или в резултат от икономии на душата, човекът се е приучил например да:
- Подхвърля дребните монети, търкалящи се в джоба му, на крайтротоарния бездомник, извръщайки поглед встрани, докато го прави. Поради съвест или гузност. Няма значение, резултатът е един и същ - бездомникът утре пак ще е там, по същата причина – неговата, неизречената , неразбраната. Не заради стотинките – те са само средството. За откупуване на съвест на кредит (с падеж до утрешната среща).
- Бута в детските ръчички от възможно най-ранния житейски момент пищящ, блещукащ таблет или пък да инсталира децата си пред шарения плосък екран като външни устройства. Те записват информация – еднопосочно. С неясно качество. Или поне докато не проговорят. Човекът прави това, за да не пищят, да не играят около му, да не му задават въпроси, да не го занимават, да не го принуждават да вниманиеотделя, докато той има по-(жизнено)важни задачи. Като например да гледа телевизия или да работи, за да си (им) купи по-голям, всепоглъщащ екран. Деца-периферия.
- Купува нещо по-така, но всъщност какво да е за рождения ден на любимия, защото не е внимавал какво би стоплило нарочно неговата душа. Както казваше пра-бабата на една приятелка: Като ти го сака душичката, бабе, давай й го, иначе ще те напусне! В случая не душичката, а в най-оптимистичния вариант само избраникът (ако не реши да го направи с повече от половината имущество, особено, ако то не е много). Средно 80% разводи по невнимание! Оказва се, че вниманието би могло да благоприятства освен душата, и икономиката. Отношение – инвестиция.
- Се огражда с фейсбук стени – така вниманието рязко поевтинява и човекът може да си го позволи – струва колкото един „лайк“. Помощта става фасулска работа дори към смъртно болен, обречен от съвременната медицина – „споделяш“ трагедията веднага! Съвестта е пречистена, взето е участие в мащабна спасителна операция, а е коствало само да си мръдне човек пръста – едно „цък“ времевнимание! Каквото отнема и претопляне на вчерашен полуфабрикат. Дори от тежко болния да е останала само стената му …. Помощ – фантом.
- Избира най-кресливите политици, защото те заглушават собствения му писък, че множество неща от живота му не са наред. Обикновено такива, които не са наред за всички, т.е. общи. В резултат, не му се налага да им обръща внимание, докато те не го принудят. И го правят – ежедневно. Тогава започва да псува и да търси безпомощно отговор на въпроса защо се случи точно с мен?, в лабиринта на повсеместното безхаберие, който би го отвел единствено до някоя задънена канцелария. Няма нужда да мисли разумно върху съдържанието на крясъците, защото не може да им отговори – те са еднопосочни и веднъж избълвани, необратими. А и в крайна сметка го освобождават от бремето да се занимава той с общите и частни беди, макар и това да му струва хиляди собствени пари (под формата на данъци, осигуровки и рушвети). И нерви, и здраве, и тези на децата, внуците и родителите му. Крясъците разтоварват от отговорност човека – непосилна тежест и бич за населението – защото той не може да се чуе сам себе си. Нечутото, не се случва (виж бездомника по-горе). Всъщност крясъците и кряскащите също не носят отговорност. А би трябвало. На практика само я изпаряват, за да падне отново като киселинен дъжд върху главите на невнимавалите. Важното е, че самият човек не се хаби (виж отделяне на внимание по-горе), съхранява се сред своя кубичен остров от железобетонни стени насред вълнуващото се море от „риалити“ емоции, които непрестанно го обливат и гъделичкат опърпаното му самочувствие. Докато не прекрачи входната врата. Избор по слух. Или избирателен слух – не е от значение.
Това са част от дребните хитрини на човека, за да си спести внимание, да икономиса от живота си, само и само да не го занимават! Да не му мътят водата и да не ползват раменете му за спасителен (или какъвто и да било) бряг – все пак така е започнало завладяването на хиляди метри земя и поробването на много народи! Би могло да мине за превенция. Или за „заостровитяване“ (когато човек започне да се превръща в остров).
Островът не е човек. Не отделя и няма нужда от внимание. Липсата му няма да го убие – една причина за изчезване по-малко! Нито някой друг. Блазе му на негодника! Невниманието на острова би смутило единствено Вечността.
Внимание! Човек не е остров!
