Съвсем честно, не знам откъде да започна! И то май не само аз ...
Напоследък се твърди, че имало две Българии - тази на протестиращите и тази на стоящите по масите наблюдатели.Твърдението се подкрепя и от богат снимков материал.
За съжаление не е толкова просто ... аз виждам множество Българии - България на протестиращите, България на непротестиращите, България на нихилистите /на които им е все тая за предходните две/, България на доволните от статуквото, България на мафиоти и политици /разбирате защо ги обединявам в една група/, България на българите в чужбина, България на Алеко и България на Бай Ганьо. Многолика страна сме!
Няма как да не се върна към не много далечната 2008г., през която се случиха студентските протести по повод убийството в Студентски град на Стоян Балтов.Спомням си, че един от организаторите беше братът на убития студент и нямах никакви съмнения , че протестът е нагласен и че преследва користни цели. След такава трагедия , не може да бъде купен такъв човек! Провеждаше се в София, през делнични дни в работно време. За добро или лошо, излезлите на улицата студенти, бяхме преценили, че можем да жертваме някой друг час на лекции, в името на каузата. Не бяхме много - 3-4 хиляди души в най-присъствения ден, но пък смутът който се създаде беше в пъти по-голям от който и да е мач от Вечното дерби. Шофьорите ни псуваха, пенсионерите ни се подиграваха с пренебрежителното " Младежи, не всичко дето хвърчи , се яде" ...
Резултатът беше, че в деня, когато пред Народното събрание се събраха най-много хора, не без вещата намеса на професионални провокатори, протестът беше помлян по заповед на тогавашния кмет на София Бойко Борисов. Предтекстът бе , че имало сигнал за бомба, а разпореждането дошло от тогавашния министър на вътрешните работи - Михаил Миков. Мои колеги - юристи, бяха бити и арестувани, както и много други случайно попаднали там хора. Ноторен факт е, че юристите са пословични с агресивното си поведение и склонност към насилие на обществени места! На следващия ден, очакванията ми бяха , че ще има тройно повече хора, които да изразят несъгласие с гаврата от предходния. Но за мое учудване, имаше тройно по-малко. Репортерите трудно намираха ентусиасти за интервю, а паразитиращите лица от тогавашната парламентарна опозиция, едва след погрома, се престрашиха да излезят при хората. Явно преди това нещо ги бе спирало и сериозно притеснявало ... В последващите дни , присъствието все повече намаляваше, въпреки инсталацията на сцена и изявите на Васко Кръпката, въпреки докараната уредба, от която като поздрав към президента Георги Първанов започна да ехти вечният хит "И ловец съм , и рибар съм". В този момент и аз прекратих участието си. Протестът беше смлян, обуздан и угасен. Не доведе до кой знае какъв ефект, поради липса на постоянство и уплах у участниците. Но преди да бъде осакатен, беше протест в речниковото значение на думата.
В съседна Турция, демонстрация в защита на природен парк от малобройна еко организация, запали цялата страна и отприщи повсеместно недоволство след безцеремония разстрел на 26 годишен младеж. След прегазването на парка "Гези" от турската полиция, хората са все още на улиците, във все повече градове и с все по- категорични позиции срещу егоцентричното, тоталитарно управление на смозабравилия се Ердоган. Настоящият ни външен министър - Кристиян Вигенин, посъветва обществеността да стои настрани и да не подкрепя събитията в южната ни съседка - "Не ми се струва разумно български граждани да се включват в тези протести. Те са национален въпрос на Турция." /цитат от : http://www.standartnews.com/balgariya-politika/vigenin_prizovava_balgarite_da_ne_uchastvat_v_protestite_v_turtsiya-191149.html /. Очевидно министърът не съзира очеизвадните прилики между случващото се у нас и случващото се там, защото диктатурата и недемократичното управление са интернационален въпрос!
През февруари тази година, след като редом със сметките си за парно, клетите български потребители си получиха и сметките за ток, настанаха обуздани и необуздани протести, основно в неделя, късен следобед. Реших да намина една неделя, към 18.30ч., за да се уверя лично, че нещата са, както се представят в медиите /тъй като съм крайно недоверчива по отношение на последните/. Видях хора, небрежно разхождащи се по Цариградско шосе, разнасящи портрети на храбри български исторически личности, крещящи семпли лозунги без смисъл и не създаващи никакво неудобство на София. След тази гледка, си тръгнах. Резултатът от тези няколкодневни протести, които започнаха като съвсем искрен протест срещу монополите и с участието на интелигентни и образовани хора, отново след вещата намеса на професионални провокатори, бе подадената оставка на правителстото на Бойко Борисов. На пръв поглед изглеждаше, че властта угажда на народа и се вслушва в неговия глас. Протестът през февруари изглеждаше успешен - паднало правителство, без много премеждия, кръв и размирици, лесно "върната власт на народа" и купища светли обещания. И народът, неясно поради каква причина, може би си повярва, че разхождайки се по Цариградско шосе с биричка в ръка, събаря правителства и мафията се страхува от него. Проведоха се избори, спорно демократични, както всички през последния четвърт век, но безспорно с ниска избирателна активност на фона на заявеното през февруари недоволство. Резултатът от тях - логичен - наужким протест, наужким промяна! Прави впечатление и съвпадението на главните действащи лица от протестите през 2008, главно от страна на властта ...
В понеделник , 17.06.2013г., реших да се присъединя към случващите се и в момента демонстрации. Действително считам, че назначението на Делян Пеевски е скандално, че безпрецедентното назначаване на некомпетентни кадри на ДС и ДПС /малко тавтология става/ за областни управители в 70% от областите си е чиста подигравка, че поведението на политическия ни "елит" след края на изборите не може да се сравни с това и на участници в разгорещен ромски скандал и още ред други несъгласия. Но... Отивам в уречения час, минавайки по ул. "Г.С.Раковски". С изненада установявам, че улицата, от пресечката с Московска , е блокирана, тъй като от информацията в интернет , там не следваше да има събиране, още по-малко в такъв ранен час. Многжество полицаи са препречили движението в посока бул. "Дондуков". Решавам да прекося стълпотворението, в центъра на което , се оказва Волен Сидеров. Изпънал се с мегафон на средата на улицата на багажника на сив джип, пред малобройна, но "стабилна" аудитория, Сидеров крещи, колкото му глас държи , несвързани смислово и синтактично неща за офшорни сметки, просперитет на малкия и среден бизнес, "мангали" и корупция. Отстрани, с разбиращ поглед го слушат момченца с камуфлажни панталони и кубинки, примляскващи пица, която прокарват с бира. Разпознавам и мои съграждани от Габрово, които едва ли на собствени раноски от патриотични подбуди, са пристигнали в столицата. Ухае на алкохол и напикано, в краката ми се търкалят празни бутилки и целуфанчета от вафли и Зайо Байо. Продължавам към Министерски съвет. По пътя, откъм Дондуков, на сянка са се позиционирали полицейски кордони от стотици полицаи, има камиони със специално предназначение, което на мен не ми е известно. Пред Президентството са се посъбрали вече около 2 хиляди души и от всички страни прииждат още. Чуват се тъпани , свирки, ритмични скандирания, познати от Вечното дерби. Бащи , нарамили на рамене децата си, майки, бутат по повече от една колички, някои са дошли с кучетата си. Забелязват се хора с маски на прасета и други подобни, повечето са си подготвили оригинални и не чак толкова оригинални лозунги, отпечатани на принтер във формат А4. Има много хора с колелета. Вероятно така са отишли на работа и го правят всеки ден, когато времето позволява. Хора, които обичат движението и активния начин на живот. Срещат се множество лица с планинарски раници и удобно облекло, каквито обикновено може да срещне човек в планината. Хора, които не обичат да има друго над тях, освен небето. Демонстрантите са се събрали на групички и обсъждат разпалено какво трябва и не трябва да се случи, "за да се оправим". Присъстващите са предимно с младолики лица, но като се вгледа човек, покрай бордюра на Археологическия музей са насядали и доста представители на третата възраст. Голяма част от тълпата, се разхождат с бира в едната ръка и с цигарка в другата, усмихнати и безгрижно забавляващи със своите спътници. Към 19.30ч. вече има прилично количество народ и семплите скандирания: "Оставка", "Турци сте!", "Червени боклуци" преобладават и набират мощ. Административните сгради на МС, Президентството и НС са абсолютно празни,но навалицата скандира така, сякаш очаква някой да излезе от тези сгради и да каже "Подавам оставка!". Вглеждайки се по-внимателно в тълпата, се открояват и самостоятелни индивиди, които съвсем умишлено се блъскат в останалите или просто слухтят покрай оживените групички. Няколко продавачи на знамена и свирки, усмихнати до уши, обикалят площада и благославят всеки, който се екипира с техен артикул. Шарена процесия от знамена, тъпани, шалчета, бири, деца, кучета и бебешки колички се запътва към празното Народно събрание, скандирайки лозунгите по-горе, ведно с "Всеки ден ще е така, до победата!". Този последният ми е бил винаги най-спорен - какво се разбира под победа и трябва ли да има край изобщо?!Тръгнах си.
Миналата година, 2012, се случиха няколко извънредно скандални неща, които не смятам , че отстъпват по скандалност на назначението на Делян Пеевски. Дори са много по-скандални! Едното от тях бе уволнението на съдия Мирослава Тодорова, а другото безочливата наглост на ръководителя на волейболната ни федерация Данчо Лазаров.
Пред ВСС бе организиран протест в подкрепа на председателя на Съюза на съдиите, не помня точния час, но бе делничен ден в работно време. Събрахме се не повече от 150 души пред сградата на ВСС, броейки и журналистите. Очевидно и те очакваха по-голямо присъствие ... За мен бе изненада , че колегите ми ги нямаше на този "професионален протест", въпреки че случилото се е повод за национална стачка. Приятно ме изненада пък присъствието на моя приятелка, която е дошла специално за това от Благоевград. Но липсата на колегите ми, чиито работни места са на метри от мястото на събитието, не мога да я оправдая! За да се наруши спокойствито на властимащите, първо трябва сам да нарушиш собственото си спокойствие и уют. Очевидно защитата на граждански права заема доста заден ред в приоритетите на обществото ни, макар от нея да зависят всички останали. Очевидно, в България присъствието на работа, която в повечето случаи хората ненавиждат, в замяна на заплата, чиито размер повечето ги е срам да споменат, е много по-важно от отстояването и защитата на държавността и заставането зад личности, които са се осмелили да нарушат политическото спокойствие на властимащата клика. Не трябва да се чудим защо има административен дефицит нямаме лидери!
Уволнението на Радостин Стойчев като старши треньор на националния отбор по волейбол, срещна същата грозна и жалка обществена подкрепа. Матей Казийски заради отказа да участва в Олимпиадата в противопоставянето си срещу Данчо Лазаров, който е еманация на гноясалата, нагла и безочлива администрация в страната, беше охулен и обявен за народоотстъпник. България трябвало да бъде над всичко ... обаче коя България /избери една от гореизброените/ и над кое всичко ?!
И така в игри и закачи , вчера, прибирайки се от работа, нямаше как да не се натъкна на поредния протестен ден. Същият този ден обаче, пред сградата на Съдебната палата, значително по-малобройна група хора, около 200, се бяха събрали в подкрепа на българката Гергана Червенкова , която я грози екстрадиция в САЩ, за да бъде съдена по зловещи обвинения. Спорните обстоятелства по ареста й , мистерията около доказателствата, както и безобразните изказвания на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, са достатъчен повод да бъде оказан обществен натиск върху отговорните институции, за да се гарантира, че процесът ще бъде максимално обективен и публичен. Не твърдя, че жената е невинна, но обществен дълг е при такива случаи да се реагира на момента, за да се защити от несправедливост отделния индивид. Все пак това може да се случи на всеки един ... протестиращ. Реакция от масовия протест не последва, защото участниците в него са твърде заети да публикуват свои снимки във фейсбук от участието си в демонстрациите, да пишат остроумни коментари и да "like"- ват подобни на своите статуси.
Аз на това не му казвам "събуждане"! Не мога да нарека събуждане и посядването по бордюра на Цариградско шосе, или манифестация като карнавал през светлата част на деня и като погребална процесия по-късно вечерта. Не мога да приема за събуждане "протест" на по биричка след работа и свирукането пред празни административни сгради , с шалче на врата и знаменце в ръка! И да, на децата мястото им не е там! Свалянето на правителство и борбата за държавност е мръсна работа, която не е работа на децата, а е наша, за да не им се налага да изхвърлят нашия боклук след 20 години! И на кучетата не им е мястото на протест - сигурна съм в това, като горд собственик на куче, че то би било много по-щастливо на разходка в парка, отколкото на жълтите павета при 35 градусова жега! И не е вярно, че хората от февруари, не са същите като тези от юни. Същите са, демографския срив няма кого другиго да изкара на улицата, освен икономически активните българи, защото се бърка единствено в техния джоб. В крайна сметка от тях кръвопийстват всички останали. Риторично , но факт, е че безскрупулни хора, с утвърден нарко и всякякъв друг незаконен бизнес, които под една или друга форма, влияят доста силно на официалния политически живот в България, не могат да бъдат трогнати със свирки и шалчета! Не могат и техните изпълнители - намиращата се в парламента, напаст, която засега не показва никакви индикации дори да се вслуша в това, което хората на улицата си говорят. Нагло и безочливо, продължават наистина стегнатата и ясна програма за преразпределяне на парични потоци от на'ще към на'ще.
Ефектът от протест в неделя късен следобед /че по-рано е голяма жега/, на по биричка след работа, с приятели да се поразходим по широките затворени булеварди, няма да доведе до нищо по-различно от това което се случи само преди три месеца - протест наужким, наужким и промяна! И Гумените мечета няма да ни помогнат!
