"Know-how" на гражданското съзнание по света и у нас

Гражданското общество е едно много интересно явление, което, на база Световната история, е доста старо - древните гърци са стигнали до някои негови позиции още с изобретяването на демокрацията. Въпреки дискриминацията на гласоподаването - само определена категория мъже-елини са имали право на глас - тази малцинствена класа е била изключително активна при вземане на решения от всякакъв обществен интерес. И са стигнали до извода, че, понеже не могат да се събират на едно място абсолютно всички по всеки въпрос - а всеки глас е бил важен и равен, решили да предоставят това право на свои представители, които само с това да се занимават. И така се родила представителната демокрация, чиито днешен образ са праламенти, сенати, камари и т.н. Но в гръцките полиси и двете страни - представители и представлявани - били наясно със задълженията и отговорностите си и с това кой е праводателят (суверен) на властта - имащите право на глас мъже. И се съобразявали с този факт при вземането на всяко едно решение.
С развитието на обществата и пропиването на демократичните идеи сред тях,се стига до революции като Френската и извоюването и гарантирането на гражданските и политически права се превръща в белег за просперитет и социален напредък. Човечествово се гордее с него и го използва като критерии за провеждане на политики.И въпреки теориите за световните конспирации и опитите на някои правителства да доведат народите си до амнезия по отношение на гражданските им права, хората, закърмени с тях, ги приемат за даденост и не си и помислят, че могат да им бъдат отнети.
Днешният технически прогрес е с двояко значение по отношение на гражданските ни свободи: от една страна, непрекънатият поток и обмен на информация е полезен за комуникацията и интернационалността на идеите, проектите и инициативите, за това сътрудничество и "сверяване на часовника" между нациите.От друга страна, виртуалното пространство далеч вече не е свободна и нецензурирана среда за обмен на информация, и освен това самата информация е от всякякъв вид - лъжлива, манипулативна, непълна,истинска, обективна.
Достъпът до информация е грантирано гражданко право, прогласено в повечето демократични конституции. И въпреки това, империалистично настроените правителства се опитват да ограничат това право или да провокират апатия към него, за да не могат гражданите да си съставят собствено и обективно мнение за обществения живот и процеси и така да бъдат по-лесно контролируеми. С други думи - "Блажени са низште духом - Библията". От това следва извода от аргумент за противното, че по-информираното и ерудирано общество, е по-активно и отгов,орно, а оттам и градивно, защото има прозрачност и публичност на процесите. Мечтата на Джон Кенеди за такова свободно общество, за съжаление, е много замърсена и изкривена 40 години след смъртта му и все повече световният ред се отдалечава от нея. Изходът от тази социална апатия е един единствен - качествено образование и механизми за обективно информиране на обществото.
Информационното общество и неговите дейности все повече изискват правна регламентация и установеност, защото то се превръща в един паралелно съществуащ социален строй, различен от всички досега.Но и не съвсем...ако древните гърци имаха тази възможност - в относително едно и също време, по поставен общ проблем, на едно и също място - виртуалната среда - да обсъждат и решават своите проблеми? Би ли се родила представителната демокрация тогава? И изобщо необходима ли е тя при наличието на тази идеална среда? Отговорът на тези въпроси би бил положителен, единствено, ако гражданите са високообразовани,информирани и активни, за да могат да вземат компетентни и адекватни решения.Експертните мнения на специалистите в дадена област по даден общественозначим проблем трябва да бъдат показвани и доказвани публично,чрез дебати и противопостаяне на тези.Само при една такава ситуация биха били работещи и ефективни механизмите на пряката демокрация - всеки компромис с някое от тези положения би довел до войни и национални катастрофи.
Но, ако се запитаме, как на практика трябва да стане това, ще стигнем до извода,че тази власт притежават медиите - власт, да се оргнизира и манипулира общественото мнение в желана посока. Дори и условно свободната виртуална реалност все още не е в състояние да се противопостави на шарения и илюзорен свят на телевиязията.Постигането на медийна обективност и изчерпателност е все още въпрос, на който нямам отговор.
В България реалността е на доста по-примитивно ниво, що се отнася до отношението на гражданите към техните права.Тук също важат принципите за обективна информираност и високообразованост, но те трябва да са от естество тепърва да се изгражда такова съзнание, защото никога не е имало такава реалност, която да го създаде.От тази гледана точка можа де се каже, че демократичният свят се нуждае от Неовъзраждане, а България - от Просвещение - исторически това е епохата преди Възраждането.Но как да стане това в конюктура на бедно население, което е склонно самото то към корупция?Единствено чрез образователните институции - които и те не са на ниво и са главните виновници за това всеобщо невежество.Изходът е единствено студентската инициативност - защото те (студентите) са по презумция, най-будните и интелигентни членове на обществото - те да бъдат просветители на всички останали преди и след тях.Това не е ново явление в българската история и за улеснение могат да се прилагат методите на Паисий Хилендарски и Васил Левски, както и примера на всички народни будители и радетели на освободителните борби. А именно - всеобщо и повсеместно разясняване правата и свободите на граждание и на средствата за тяхната защита (Паисий) и координираното организиране на общи дискусии,полемики и публични прояви, когато те бъдат нарушени (В.Левски).Нашите предци не са имали нито интернет, нито телевизия,нито радио дори,и въпреки това са постигнали забележителни резултати - т.е. би трябвало тази задача да е много по-лесна днес.
Вграждането на този вид мислене в съзнанието на хората ще даде невероятни резултати в бъдеще, защото те ще са убедени в това кое е редно и кое не и сами ще се справят с проблемите, които ни гнетят открай време.Това ще се случи,защото самото съзнание ще играе ролята на обществен контрольор и арбитър в отношенията между хората и ще доведе до саморегулация на социума. Силата, с която ще се бранят гражданските права,ще е десетократно по-голяма, защото те ще бъдат осъзнати, а нещо като не е осъзнато, то не е и разбрано. Ще се сложи край на мнителния егоизъм и гражданите ще стигнат до извода, че цялото(обществото) като е добре и отделният индивид ще просперира.

"Ask not what your country can do for you, ask what you can do for your country"
J.F.Kennedy