ПОЛЯРНИ СЪЖДЕНИЯ
Чудно нещо са ми хората,
лесно съдят, особено за другите,
оставят се в ръцете на умората,
наместо да издирят смисъла.
Свикват бързо със победата,
а тя измамна и несладка е понякога,
дори е твърде незначителна,
ако за нея са продали и душата си.
Днес -връх, а утре е падение,
проявата на смелост, или страх?
Преди бе доблест, сега е угризение,
дали е героизъм, или смъртен грях?
Така различно ги ценят,
и правдата, и свободата,
и едничката постъпка, за която,
са готови да зачеркнат цял един живот.
събота, 15 септември 2012 г.
вторник, 14 август 2012 г.
Волейболни вълнения
Преди повече от три години реших да започна този блог като поводът бяха студентските протести след убийството на Стоян Балтов. Толкова се бях разстроила и вбесила едновременно тогава, че трябваше да го излея писмено и се чувствах длъжна да споделя гледището си с повече хора. Днес , след години пауза от последната ми публикация, в мен се оказа натрупано системно и градиращо възмущение, гняв, дори обида от родната действителсност, което също вече ми прелива от пръстите, така, че просто се налага да го напиша! Съзнавам каква "популярност" ще добие това писание, така , че няма да си спестя и най-крайното виждане по някои въпроси, без грам угризение, че мога да засегна някого. Ще се радвам, ако има и коментари накрая и полемика, и дискусии! :)
Признавам, че Олимпиадата беше връхчето на голямата купчина негативи, които събрах тези няколко месеца, но ще започна една по една темите, които ме разгневиха, защото и самостоятелно за всяка имам доста какво да кажа.
Започвам от размириците в родния волейбол, защото считам , че въпреки детронирането на темата от челните страници на медиините издания, случилото се там трябва да се напомня ежедневно и да не се оставят намира участниците в скандала. Из форумите предимно се изложиха много мнения относно това как трябва да се оценява постъпката на Матей Казийски и Радо Стойчев , а именно отказът им да са част от националния отбор. Започнаха да се поставят въпроси "или-или", но за абсурдни алтернативи, даже звучащи като ултиматум. Единият от тях звучеше: "В зависимост от това дали ще се класираме за Олимпиадата , Лазаров да си подаде оставката". И аудиторията автоматично прие, че няма друг вариант, несъзирайки очеизвадната аномалия в този казус. Откъде накъде трябва да се поставят условия за това дали един фрапантно некомпетентен, поставен и безочлив човек , трябва да си подава оставката като ръководител на оглавяваната от него прогнила структура, в зависимост от класирането на отбора за Олимпиадата или закъдето и да е другаде?! Ако тези момчета не играеаха в европейскии отбори , щахме да имаме световен волейбол, ама друг път! Ако трябваше да се разчита единствено на държавната политика в областта на спорта и още повече на тази федерация за създаване на условия за класиране по световни турнири , най-вероятно нямаше и да сме чували имената на играчите в националния отбор.
След толкова гафове и очеизвадна неспособност/нежелание за работа в интерес на националния волейбол, от какъв зор трябва изобщо да се прави компромис с такава наглост и безхаберие?! Отговорността за което и да е класиране се споделя и от БФВ, като за това не са отговорни само играчите и треньора, а и тези, които осигуряват условията за тяхната подготовка! В крайна сметка волейболът е игра, в която се печели и губи, и не може да се слагат на един кантар желанието и възможностите на играчите за победа, със задължението на държавата и на федерацията да си върши работата , както трябва и да осигурява адекватни условия за подговотка, включително и демострация на професионализъм и компетентност най-малкото от ръководителите й! Едното и другото са величини от различен порядък и изобщо поставянето на подобен въпрос е пълен абсурд!
В дните, след като решението на Матей и Радо стана съвсем окончателно, сред върлите, родолюбиви форумни борци , започна да се загнездва червеят на съмнението и всеобхватната медийна мозъчна промивка започна да дава своите резултати. Не след дълго започнаха да валят откритите отрицателни оценки към двамата като се стигна дори до квалификации като "родоотсъпници", "предатели", "сребролюбци" и т.н. Зашеметяващо бързо, с традиционноте методи от време оно, бе заменена крехката ни национална гордост, с ежедневната битова омраза. Много ми бяха интересни аргументите на тези, които не подкрепят оттеглянето на Казийски и Стойчев, като например, че всичко било за пари - резултат от интервюто, което даде Радостин Стойчев по БТВ в "Тази сутрин". Милият си беше донесъл договора с Федерацията, извлечения от сметки, договори със спонсорите и разни други книжа. Отдавна не бях гледала по-подготвен гост в студиото на тази медия, към която хич не си крия "пристрастието". Радо обясняваше като на идиоти къде, какво , как , точно и ясно, като с различни цветове си беше отбелязъл кое къде му е из документите. Казваше нещо и го показваше черно на бяло, разписано и в близък план. Но водещият не оцени тази прецизност и внимание към точността на твърденията и директно го обвини , че това не било разбираемо за масовата публика и съответно не било важно.
Драги журналисти, имаме новина! Не сме толкова тъпи!
Самото интервю беше по повод директните атаки, че Стойчев крал пари и си разделяли едни хубави суми само между треньорския щаб. Веднага дойде и ответната "интерпретация" на казаното от треньора - "еми и той само за пари говори, не му е чиста работата". Ами ще говори, като не му е работа да се пазари за фанелки и финансиране, но го прави, не защото не се дават пари за волейбола, а защото отиват по други пера, има пълното право да говори. Треньорите би трябвало да си гледат отборите, а федерациите да се занимават с всичко останало, за да имат спокойствие и играчи и наставници да си вършат това, за което са там. Но не и тук естествено!
На Казийски пък не му било работа да сваля ръководства, а да прави точки на игрището! Имало си било ред и хора, които да се гнетят с тези въпроси! Държал се като ощипана госпожица, за това, че си изказал мнението за треньора! Да станел политик като искал да се изявява! Поставял си личния над националния интерес!
Очевидно толкова рядко ставаме свидетели на доблестни и рицарски постъпки, че дори не можем да ги разпознаем! На първо място, в тази държава ред няма! И то няма, защото никой не уважава реда. Хора има - не много, но те не са тези, които са се самообявили за лидери на каквото и да е. Дори забелязвам, че последните именно , толкова са се изродили - формалните ни лидери - че са се превърнали в абсолютен антипод на това , което би трябвало да са. А това, че Казийски има мнение /О, Боже!/, има смелостта да го изкаже и самочувствието да го използва, трябва да се приема за нещо нормално , а не за аномалия! Приема се за аномалия, когато някой заяви позиция! Мишкуването и малодушието толкова се е вклинило в съзнанието ни, че изразяването на мнение е цяло сътресение! Бих се радвала, ако на една стотна от това, поне един от политиците ни имаше позиция и си я защитаваше с професионалния авторитет, както направи Казийски. А резултата от спортисти без мнение , които са били само на игрището - Любо Ганев. Не мисля, че има нужда от коментар последното.
На кое се казва "национален интерес" е моят въпрос?! На това да се влачи едно и също статукво от Опимпиада до Олимпиада?! На това да се толерират безропотно безпардонни постъпки на най-висши органи и да остават безнаказани отявлени противонационални действия! Не, не би следвало на това да се казва "национален интерес". Олимпиади има на всеки четири години, а тук нещата са си едни и същи много повече олимпийски кръгове. И националният интерес се състои именно в това, което направиха Стойчвв и Казийски - да застанат зад националния волейбол, като започнат от тресавището в неговото ръководство, а не от крайния резултат - знаменца и плакати по трибуните!
Чуваха се и изказвания, че не трябвало да се преценяват играчите според нравствените им качества, а единствено според играта им. Имам изненада за вас - не е вярно! Успешните спортисти са идоли за цели поколения, особено за малчуганите и особено тези от по-популярните спортове! За децата, състезателите са герои, те искат да приличат на тях във всяко едно отношение! Това твърдение няма да намери почва у нас, защото за разлика от белите държави, тук масовия спорт е затрит напълно, не заляга изобщо като едно от най-важните етапи от възпитанието и не се изграждат навици към него. Може би и затова са тези изказвания, но това не променя по-горното - когато децата видят Любо Ганев да носи 300 грамови ланци и да говори като все едно няма поне пет зъба, към това ще се стремят и те - ланците и хавайската разкопчана риза! В този смисъл, тези спортисти имат и една друга обществена отговорност, която им донася славата,независимо дали я искат, а именно да са пример на тези след тях. Спомням си , когато Ива Пранджева не успя да спечели финала на Сървайвър, защото се опита да измами и постави победата над приятелството и лоялността, водещият я попита, това ли трябва да остане като послание у хората и то у по-младите, ако тя беше спечелила? Това ли е начинът да се спечелят големите пари и струва ли си цената? Тя не можа да отговори на този въпрос, защото той дори не й беше минал през ума...
Та резултатът от грозната волейболна драма е , че не успяхме да разпознаем и защитим героите на деня! Данчо Лазаров, отново паразитиращ върху успехите на другите, нагло точи лиги за зала "Христо Ботев" и за следващия си уютен мандат. Радо и Матей - най-добрите в този спорт - си тръгнаха огорчени и безнадеждни, но с право. Стойчев се опитва все още да промени нещата, но вече не е интересен на медиите и е оставен сам да се бори с добре смазаната номенклатурна машина. Явно се е превърнало в някакъв административен стандарт из нашите ширини, изразяващ се в абсолютното прегазване на най-талантливите , но пък и на умелото паразитиране върху техните успехи. Да припомня и унижението на Пламен Константинов, който толкова вярваше в хората, че не можа да повярва какво му се случва!
Долно , но факт! А пък ние ще си цъкаме с езици пред екраните, докато не бъде затрит и последния талантлив български спортист и не бъде заровен дълбоко и последния успешен спорт у нас.
Признавам, че Олимпиадата беше връхчето на голямата купчина негативи, които събрах тези няколко месеца, но ще започна една по една темите, които ме разгневиха, защото и самостоятелно за всяка имам доста какво да кажа.
Започвам от размириците в родния волейбол, защото считам , че въпреки детронирането на темата от челните страници на медиините издания, случилото се там трябва да се напомня ежедневно и да не се оставят намира участниците в скандала. Из форумите предимно се изложиха много мнения относно това как трябва да се оценява постъпката на Матей Казийски и Радо Стойчев , а именно отказът им да са част от националния отбор. Започнаха да се поставят въпроси "или-или", но за абсурдни алтернативи, даже звучащи като ултиматум. Единият от тях звучеше: "В зависимост от това дали ще се класираме за Олимпиадата , Лазаров да си подаде оставката". И аудиторията автоматично прие, че няма друг вариант, несъзирайки очеизвадната аномалия в този казус. Откъде накъде трябва да се поставят условия за това дали един фрапантно некомпетентен, поставен и безочлив човек , трябва да си подава оставката като ръководител на оглавяваната от него прогнила структура, в зависимост от класирането на отбора за Олимпиадата или закъдето и да е другаде?! Ако тези момчета не играеаха в европейскии отбори , щахме да имаме световен волейбол, ама друг път! Ако трябваше да се разчита единствено на държавната политика в областта на спорта и още повече на тази федерация за създаване на условия за класиране по световни турнири , най-вероятно нямаше и да сме чували имената на играчите в националния отбор.
След толкова гафове и очеизвадна неспособност/нежелание за работа в интерес на националния волейбол, от какъв зор трябва изобщо да се прави компромис с такава наглост и безхаберие?! Отговорността за което и да е класиране се споделя и от БФВ, като за това не са отговорни само играчите и треньора, а и тези, които осигуряват условията за тяхната подготовка! В крайна сметка волейболът е игра, в която се печели и губи, и не може да се слагат на един кантар желанието и възможностите на играчите за победа, със задължението на държавата и на федерацията да си върши работата , както трябва и да осигурява адекватни условия за подговотка, включително и демострация на професионализъм и компетентност най-малкото от ръководителите й! Едното и другото са величини от различен порядък и изобщо поставянето на подобен въпрос е пълен абсурд!
В дните, след като решението на Матей и Радо стана съвсем окончателно, сред върлите, родолюбиви форумни борци , започна да се загнездва червеят на съмнението и всеобхватната медийна мозъчна промивка започна да дава своите резултати. Не след дълго започнаха да валят откритите отрицателни оценки към двамата като се стигна дори до квалификации като "родоотсъпници", "предатели", "сребролюбци" и т.н. Зашеметяващо бързо, с традиционноте методи от време оно, бе заменена крехката ни национална гордост, с ежедневната битова омраза. Много ми бяха интересни аргументите на тези, които не подкрепят оттеглянето на Казийски и Стойчев, като например, че всичко било за пари - резултат от интервюто, което даде Радостин Стойчев по БТВ в "Тази сутрин". Милият си беше донесъл договора с Федерацията, извлечения от сметки, договори със спонсорите и разни други книжа. Отдавна не бях гледала по-подготвен гост в студиото на тази медия, към която хич не си крия "пристрастието". Радо обясняваше като на идиоти къде, какво , как , точно и ясно, като с различни цветове си беше отбелязъл кое къде му е из документите. Казваше нещо и го показваше черно на бяло, разписано и в близък план. Но водещият не оцени тази прецизност и внимание към точността на твърденията и директно го обвини , че това не било разбираемо за масовата публика и съответно не било важно.
Драги журналисти, имаме новина! Не сме толкова тъпи!
Самото интервю беше по повод директните атаки, че Стойчев крал пари и си разделяли едни хубави суми само между треньорския щаб. Веднага дойде и ответната "интерпретация" на казаното от треньора - "еми и той само за пари говори, не му е чиста работата". Ами ще говори, като не му е работа да се пазари за фанелки и финансиране, но го прави, не защото не се дават пари за волейбола, а защото отиват по други пера, има пълното право да говори. Треньорите би трябвало да си гледат отборите, а федерациите да се занимават с всичко останало, за да имат спокойствие и играчи и наставници да си вършат това, за което са там. Но не и тук естествено!
На Казийски пък не му било работа да сваля ръководства, а да прави точки на игрището! Имало си било ред и хора, които да се гнетят с тези въпроси! Държал се като ощипана госпожица, за това, че си изказал мнението за треньора! Да станел политик като искал да се изявява! Поставял си личния над националния интерес!
Очевидно толкова рядко ставаме свидетели на доблестни и рицарски постъпки, че дори не можем да ги разпознаем! На първо място, в тази държава ред няма! И то няма, защото никой не уважава реда. Хора има - не много, но те не са тези, които са се самообявили за лидери на каквото и да е. Дори забелязвам, че последните именно , толкова са се изродили - формалните ни лидери - че са се превърнали в абсолютен антипод на това , което би трябвало да са. А това, че Казийски има мнение /О, Боже!/, има смелостта да го изкаже и самочувствието да го използва, трябва да се приема за нещо нормално , а не за аномалия! Приема се за аномалия, когато някой заяви позиция! Мишкуването и малодушието толкова се е вклинило в съзнанието ни, че изразяването на мнение е цяло сътресение! Бих се радвала, ако на една стотна от това, поне един от политиците ни имаше позиция и си я защитаваше с професионалния авторитет, както направи Казийски. А резултата от спортисти без мнение , които са били само на игрището - Любо Ганев. Не мисля, че има нужда от коментар последното.
На кое се казва "национален интерес" е моят въпрос?! На това да се влачи едно и също статукво от Опимпиада до Олимпиада?! На това да се толерират безропотно безпардонни постъпки на най-висши органи и да остават безнаказани отявлени противонационални действия! Не, не би следвало на това да се казва "национален интерес". Олимпиади има на всеки четири години, а тук нещата са си едни и същи много повече олимпийски кръгове. И националният интерес се състои именно в това, което направиха Стойчвв и Казийски - да застанат зад националния волейбол, като започнат от тресавището в неговото ръководство, а не от крайния резултат - знаменца и плакати по трибуните!
Чуваха се и изказвания, че не трябвало да се преценяват играчите според нравствените им качества, а единствено според играта им. Имам изненада за вас - не е вярно! Успешните спортисти са идоли за цели поколения, особено за малчуганите и особено тези от по-популярните спортове! За децата, състезателите са герои, те искат да приличат на тях във всяко едно отношение! Това твърдение няма да намери почва у нас, защото за разлика от белите държави, тук масовия спорт е затрит напълно, не заляга изобщо като едно от най-важните етапи от възпитанието и не се изграждат навици към него. Може би и затова са тези изказвания, но това не променя по-горното - когато децата видят Любо Ганев да носи 300 грамови ланци и да говори като все едно няма поне пет зъба, към това ще се стремят и те - ланците и хавайската разкопчана риза! В този смисъл, тези спортисти имат и една друга обществена отговорност, която им донася славата,независимо дали я искат, а именно да са пример на тези след тях. Спомням си , когато Ива Пранджева не успя да спечели финала на Сървайвър, защото се опита да измами и постави победата над приятелството и лоялността, водещият я попита, това ли трябва да остане като послание у хората и то у по-младите, ако тя беше спечелила? Това ли е начинът да се спечелят големите пари и струва ли си цената? Тя не можа да отговори на този въпрос, защото той дори не й беше минал през ума...
Та резултатът от грозната волейболна драма е , че не успяхме да разпознаем и защитим героите на деня! Данчо Лазаров, отново паразитиращ върху успехите на другите, нагло точи лиги за зала "Христо Ботев" и за следващия си уютен мандат. Радо и Матей - най-добрите в този спорт - си тръгнаха огорчени и безнадеждни, но с право. Стойчев се опитва все още да промени нещата, но вече не е интересен на медиите и е оставен сам да се бори с добре смазаната номенклатурна машина. Явно се е превърнало в някакъв административен стандарт из нашите ширини, изразяващ се в абсолютното прегазване на най-талантливите , но пък и на умелото паразитиране върху техните успехи. Да припомня и унижението на Пламен Константинов, който толкова вярваше в хората, че не можа да повярва какво му се случва!
Долно , но факт! А пък ние ще си цъкаме с езици пред екраните, докато не бъде затрит и последния талантлив български спортист и не бъде заровен дълбоко и последния успешен спорт у нас.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
