Ситуацията започва да прилича на зле скроена Матрица, постоянно даваща бъгове, от които се раждат десетки паралелни измерения, за учудване на консервативния партиен конструктор.
Пет поредни месеца демонстрации на несъгласие с управлението на страната на уж правилното място, в уж правилното време /след работно/, по уж правилния начин /мирно, с малки изключения/, не дават желания резултат - раздяла с или поне озъптяване от кумова срама на, настанилия се удобно, български Парламент. Последният, ползващ се с около 12% легитимност от населението с право на глас, кандидатства за световен рекорд по брой гафове в пленарно заседание и интензитет на наглост, което вероятно ще си остане и единственото му историческо постижение.
Клетите студенти - окупатори, по примера /исторически и съвременен/ на своите колеги от светлите западни държави, решават , че вече не са хрантутниците на мама и татко и че абсурдът, който им се предлага като вариант за развитие по време и след завършване на образованието им, граничи с реален отказ от естествените биологични инстинкти за самосъхранение. Правят опит да излезят от Матрицата. Т.е. да не ходят всеки ден чинно на лекции,правейки се, че около тях няма друго освен образование и разчитайки, че последното ще ги изстреля директно във висините на просперитета и благосъстоянието. Наместо това решават да зададат въпрос "по темата" на свой преподавател,липсата на отговор, на който доведе до генерално и ултимативно противопоставяне на същия този абсурд.
Ставайки сутрин и отивайки в сграда - Университет - където малцина предават своя опит и знания, а мнозинството просто ПРЕподават заучени постулати и архаични концепции, откакто свят светува, надеждите на България биват зомбирани от добре-звучащи лозунги на убедителни ПРЕподаватели, като характерната липса на критичност в българското образование като цяло, води до сравнително бързо и сигурно утвърждаване на авторитети в тяхното съзнание. Последните извън Матрицата , са с доста съмнителни нравствени и професионални качества. Не знам дали Интернет и комуникациите, доведоха до това, че зомби моделът няма вече толкова добро сцепление с мозъците на студентите, но състоящата се окупация е сигурен знак, че надежда има за излизане от нея /Матрицата/.
Та паралелните реалности, се нароиха веднага след появилия се бъг в образователната система, а именно, че незомбираните студенти си позволиха да критикуват и потърсят обяснение от свой преподавател, който шизофренично се оказа, че играе ролята и на конституционен съдия. Тази необичайна проява на критичност създаде смут в Матрицата, където ПРЕподавателите , особено с професорски сан, са свещени крави, които винаги са прави и действията им биват винаги, неоспоримо и единствено правилни. Системата така блокира, че докара въпросния съдия до позиция да се оправдава и недоволства в интервю по телефона, с оплакване, че Конституционният съд бил колективен орган, и едва ли не студентите абсолютно недопустимо търсели сметка само на него. Все пак не го питат за въпросите на изчезващите микроорагнизми в шелфа на екзотичен Тихоокеанси остров, но това е друга тема.
Една реалност лъсна веднага - студенти питат своя "даскал", преподаващ правно-историческа дисциплина, с какви мотиви и аргументи е подписал становище в качестовото си на конституционен съдия, в съда, чиито председател е.
Втората реалност, в противовес на това скандално смущение, също изглежда логична и типична за Матрицата - оставете Божеството намира, той като прекрачи прага на Ректората облича преподавателското наметало и се трансформира в ПРЕподавател.
Бъгът продължава да се мултиплицира и отхвърля реакцията на Системата, като прераства в окупация на най-голямата аудитория в СУ, с искане за сваляне на цялото правителство. Все още Тялото не е изцяло засегнато, но съпротивителните сили по команда започват упорито да подриват и да следват модела /съзнателно или не/, а именно: ходим чинно и послушно на лекции -> слушаме -> записваме -> зубрим -> възпроизвеждаме -> вземаме диплома. От гледна точка на преподавателите на Матрицата /моля да не се приема като обобщение!/ моделът изглежда така: ходим в Университета -> мънкаме/диктуваме лекция/упражнение -> брои ни се за час -> заплащане на часа -> всичко е ок.
Появява се Учител, който изнася вдъхновяваща лекция, която студентите веднага възприемат като идеологема /все пак навиците от средното образование не могат да се изкоренят тотално/, и в Матрицата се оформя ядро, което счита, че вече е извън нея, макар и да е малобройно. Многобройни зомбита обаче, живеят все още в паралелната реалност, където сутрин рано се става, за да се отиде да се доспи на лекции. Конфликт с Ядрото, което е извън Матрицата. Междувременно Системата активира защитния си потенциал и започва атака по Ядрото на всички медийни нива с изказвания на видни и невидими авторитети, патриоти, недоучени експерти и всякакви други, които се опитват да внушат превантивно на останалата част от населението, че това е окупация на студентите, които ги мързи да учат и както някой беше писал някъде: "двайсет брадати филмара" се правят на интересни. Т.е. засягало се правото на образование на кротичките, добрички, съвестни студенти, чиито, описан по-горе, матричен модел е съсипан. В пропагандата се включват и уж отявлени противници на статуквото, които с патос и страстни речи в началото на учебната година, вдъхват вяра на възпитаниците си, че всичко е в техните ръце. Докато не дойде моментът, в който те наистина си повярват ...
И Системата вече цяла седмица цикли върху едни и същи констатации, тъй като бъгът се оказа сериозен, а Ядрото се оказа, че не е само в аудитория 272 на СУ. Взаимноизключващите се констатиции съдържат следните три постулата: "Не е това мястото, не е това начинът, не му е сега времето". Никой не пита: Къде? Как? Кога? И не пита, защото отговорът се съдържа в първите редове по-горе и онези пет последователни месеца, през които уж демонстрациите на гражданска позиция си бяха на мястото. Ето това е и поредната, мисля, най-страшна реалност на кръговрата - Не-> Не-> Не-> НЯМА НАЧИН. Което е здравословният за Системата цикъл, при който няма изход от Матрицата.
НО, Ядрото си стои. Същото ядро от изминалите пет месеца, от февруари, от студентските протести през 2009 и 2010, от броженията през 90-те години. За същото Ядро става дума, затова не може да се каже това е протестът на студентите, протестът на учителите, протестът на майките, протестът на богатите, протестът на бедните, протестът на грозните, протестът на красивите. Това е спасението на мислещите, за които оставането в Матрицата е равносилно на гибел, защото недостойният живот, в принуда и страх, без ценности и морал, не е никакъв живот.
Пак да се върна на паралалните реалности, толкова многолики и разнообразни по нашите земи. Системата произведе стотици причини, протестът /не само настоящият в СУ/ да бъде заклеймен и нелегитимен. И за тези стотици причини се намериха хора, които да ги припознаят като свои и с които да оправдаят безропотното си присъствие в Матрицата. Стигна се дотам, че образованието, което е последна дупка на кавала в програмата на всяко правителство /съвсем основателно, предвид какви бъгове може да породи/, изведнъж се възроди като най-висша ценност и загубата на две седмици учебни занятия във висше училище се приравни на катастрофа и опасност от най-висок порядък. И бързо се забравиха критиките към същото това образование, колко било закостеняло, неадекватно, тромаво, остаряло ...
Малцина се осмелиха да застанат с авторитета си на професионалисти и да зашлевят шамар на демагозите, като припомнят на зомбираните кое е същественото в ситуацията, а именно, че става дума за отвоюване на, окупираната от шепа нагли сметкаджии, държавност, която е в основата и на адекватното образование и на всичко, което следва след него.
На студентите бих казала, че това, че не ги следват, не означава, че те трябва да спират, още по-малко да се връщат назад! И българската, и световната история са дали достатъчно примери, че това е правилният подход!
