Не ви ли е неудобно, господа депутати?

Не ви ли е неудобно, господа депутати,
пет месеца хиляди хора да се разкарват по улиците на София във ваша чест, но не, за да ви споделят колко ви харесват и да отдадат почит, а точно обратното?

Не ви ли е неудобно, всяка вечер сред тези месеци, София да бъде обездвижвана, заради вашите сквернителни действия?

Не ви ли е неудобно, полицейски кубинки да ритат тези, с чиито пари са платени, за да опазят скъпите костюми на раменете ви, също купени с данъците на протестиращите?

Не ви ли е неудобно, заради вас, по ваши заповеди, да се бият българи с българи, а дори да няма война?

Не ви ли е неудобно, че Народното събрание е заприличало на кошара, опасана с плътни огради, а центърът на София е непристъпен, всяващ ужас, безсилие и оскърбление едновременно?

Не ви ли е неудобно, че Храм-паметника е ограден с железа, а около него вместо да се разхождат туристи и миряни, заплашително да щъкат като скарабеи, безименни униформени?

Не ви ли е неудобно, че Университетът, с който всички се гордеем и у нас, и по света, не функционира и е обсаден от въоръжени кордони като затвор?

Не ви ли е неудобно, да правите на маймуни университетски преподаватели,учени и студенти, правейки се на глухи и разигравайки срамни, плоски сцени от недалечното милиционерско минало?

Не ви ли е неудобно, да ставате световно известни с кървави лица на млади хора, които са дошли със знамена, домати и яйца в джобовете, а получават телесни повреди, обиди и престой по арестите в замяна?

Не ви ли е неудобно , да впрягате цялата охранителна мощ на столицата, че и на държавата, за да успеете да дойдете или да си тръгнете от работа, а в същото време, из целия град безнаказано да вандалстват всякакви криминални същества?

Не ви ли е неудобно, да не влизате през главния вход, както считате, че подобава на положението ви, а с наведена глава и извърнат поглед, да се чудите как да избягате от избранниците си?

И като казах избранници, ще кажете, че не ви е неудобно, защото тези отвън не са тези, които представлявате и ще сте напълно прави.Това всички го разбрахме. Само че тези навън, са много повече и от онези, които реално са ви гласували доверие, откъдето и да се гледат процентите. Пък колкото и да са ви избрали, оправдано ли е горното, въпреки това?

Не ви ли е неудобно,господа депутати,не политически, чисто човешки?!

Мечтание

Представи си ...
Къща, на два етажа, с голям двор, зелена тревичка, разстлана по него и шарена леха от всевъзможни цветя. Зад къщата започва гора - букова. Отпред, сякаш къщата е в самата пропаст, се отприщва дъхава ширина, дълбока и необятна, спираща се в стена от накъдрени, озъбени върхари. Оградата на двора е като парапет, след който има само въздух. Кръгли столчета от дъбови пънове се търкалят из тревата, образувайки съзвездие около саморъчно издялана дървена маса. Подухва вятър, носещ ухание на билки и мокри, изгнили листа. Свежо е, ясно е, около седем сутринта. Слънцето тъкмо започва да те гъделичка с лъчите си, изкачвайки планината пред прозореца. Ставаш, защото нямаш търпение да го поздравиш. Твоят верен четириног другар също няма търпение. Разделяш се, макар и трудно, с мекото си легло и пухкав юрган, усещаш как босите ти пръсти се заиграват с нежните власинки на платчето до спалнята. Отваряш прозореца и излизаш на терасата, изпълваш дробовете си с кристално ухание и ведрина. Слизаш по стълбите към трапезарията на първия етаж , където най-щастливото куче те посреща като герой, който е отсъствал с години. Все пак нощта е била дълга, и си му липсвал цели осем часа. Пускаш кафеварката и темпераментен аромат на Робуста започва да гали сетивата ти. Отпиваш гореща глътка, която усещаш да попива дори в косата ти. Обличаш любимите ти широки, памучни панталони, мекият полар и удобните ти маратонки и отваряш входната врата , през която твоят приятел изхвърча като куршум. Минаваш през росната тревичка на двора, заобикаляш къщата и закрачваш към гората. Съчки и листа пукат под краката ти. Кучето с изплезен език и ухилена физиономия те изчаква на метри отпред. Поемаш дълбоко въздух и утринната хладина изпълва съществото ти с всевъзможни горски ухания. Виждаш две катерици да се гонят панически върху стеблото на столетен дъб. Изглежда да се кикотят, да се шегуват. Спираш застинал. На стотина метра пред теб - кошута кротко те гледа, сякаш ти казва "Здравей, отдавна не съм те виждала!". Песът обаче не е толкова дискретен и тръгва да я гони. С четири елегантни скока, животното е вън от погледа ти. Срещаш лекото разочарование и учудване в този на кучето. Продължаваш да вървиш , кракът ти се спира в нещо месесто, не много твърдо. Изпод листата , срамежливо се подават гъби - боровки. Наустоимият им аромат те завладява още , докато ги късаш. Знаеш, че такъв деликатес е много рядка находка, а каква приказка би се получила като ги запържиш с масло, сол и черен пипер... Имаш късмет, напълваш половин торба с масловки, а ръцете ти ухаят на най-изящна кулинария. Продължаваш напред, леко стръмно е, жълъди падат тук-таме, слънцето се крие зад стволовете на дърветата, сякаш иска да го хванеш. Светът е измит и въздухът също. Светлината меко докосва жълтите листа и ги превръща във висящи бижута. Оранжево-златни багри изпълват погледа ти, топли, галещи лъчи се застояват върху гърба ти. Четириногият е вече доста напред, нетърпелив да се охлади в любимото си езеро. И да, ето го, пред очите ти - кротко, спокойно, с надбягваща се над него мъгла. Нежна светлина се стели над повърхността му, като разкрива присъствието на няколко блатни мухи върху нея. Зелена тревичка, излъгана от циганското лято, е поникнала около брега му. Кристални, росни капчици правят шарени отблясъци като през калейдоскоп. Всичко е безупречно чисто, прозрачно и необезпокоимо, а ти се чувстваш лек, почти нематериален. Откъсваш стрък маточина, от туфата, настанила се удобно край водата. Смачкваш я в пръстите си и усещаш лимонения аромат на божественото. Съзерцаваш няколко минути тихата приказка, докато погледът ти не се спре на кошутата, пиеща вода на отсрещния бряг. Може би е същата ..., а може би не. Приятелят ти е изцяло мокър и щастлив до безобразие. Връщате се. Той ляга на слънчевата трева в двора, а ти влизаш в къщата. Първият етаж е от една единствена стая. Навсякъде има прозорци, големи прозорци. Стените са в млечно бежов цвят, а мебелите от светло дърво. Подът е също дървен, с лакирани бели дъски. Наколко, оранжево-червени възглавници за под се търкалят в краката ти. По рафтовете има всевъзможни вази и свещници от рисувано стъкло, които пречупват нахлуващите слънчеви лъчи във чудни шарки. Ароматните, декорирани свещи разстилат своя ванилов аромат из цялата стая. Камината в единия ъгъл, кротко спи и очаква с нетърпение вечерта.
Захващаш се с приготвянето на френски макарони. Знаеш, че приятелите ти ги обичат и искаш да ги зарадваш. Цветовете им ще са лилави и жълти. Приготвяш сместа, добавяш куркума за жълтата партида и започваш да ги оформяш с шприц. На лилавата слагаш сок от боровинки. Пъхаш ги в печката. Залавяш се с домашния хляб, който става толкова пухкав в новата ти пекарна. Слагаш брашно, мая, малко сусамови семенца и я оставяш да си го разбърка и изпече за 1,30 ч. През това време, отиваш да си вземеш топъл душ и да се насладиш на глицериновите си сапуни с неповторим аромат. Миризми на печен бадем, домашен хляб и сусам са изпълнили къщата. Иска ти се да попътешестваш и отваряш книгата, която отдавна се каниш да прочетеш. Стоиш на широкия дървен перваз, огрян от слънцето и се мотаеш в шантавия свят на Рей Бредбъри.
Идва ти желание и муза. Вадиш боите и си пригласяш стъкло за рисуване. Пускаш си секси мелодичен джаз и се развихряш с цветовете. Решаваш да опиташ макароните, но преди това кипваш вода, за да сложиш в нея мащерка, риган и мента. Френски макарони с горски чай и истински мед - няма такава идилия! Денят накъсява, а ти очакваш гости - приятелите ти, с които не е нуждно дори да говориш, за да е приятно. Палиш камината, вечер става студено. Зпалваш и двата декоративни фенера пред външната врата. Залезът на свой ред е опожарил облаците и очертанията на планината. Залавяш се с приготвянето на вечеря - нещо специално с прясна градинска чубрица. Сещаш се за подарената бутилка червено вино и ти се приисква да я направиш някак по-така. Слагаш виното на котлона, докато кипне, после прибавящ канела, карамфил и портокалови кори. Кучето се разлайва. Весели, звънливи гласове се кикотят отвън. Посрещаш хората си и им предлагаш да споделиш магията с тях...