Реших – този път ще гласувам

Векът, в който живеем, е белязан от безпрецедентни явления и процеси от социално, политическо, икономическо и научно естество. Това е векът на информационните технологии, на регионално обединение и борба с глобалното затопляне. В този така очертан общ образ на епохата се питаме къде остава отделният индивид?! Какво е неговото място в тези глобални процеси и чувства ли се той част от тях?! Не правят ли тези мащабни усилия за обединение и интеграция отделния човек апатичен и враждебен към заобикалящата го среда, която се променя непрекъснато и крие неизвестни?!
Факт е, че хората се затварят все повече в себе си и прекарват много по-малко време в приятелска компания, следят все по-рядко новинарски емисии, изпадат все по-често в депресивни състояния и се отнасят с нихилизъм към ставащото около тях. Тези, на пръв поглед, отдалечени от поставената тема въпроси, са непосредствено свързани с нея, доколкото упражняването на правото на глас е един психически процес, повлиян от множество социални и житейски фактори. Това е процес на вземане на решение и формиране на отношение на конкретния гражданин към широк кръг от проблеми, следователно личният характер на гласуването е в непосредствена връзка с общественото му предназначение. Личността е прекият извършител на тази дейност и за нея е важно да намира смисъл и да вижда своя принос в нея. Затова логично следват и въпросите за това какво е за нас демокрацията,”властта”,представителният орган, нашия статут и принос в тази сложна обществена структура? Чувстваме ли се така отговорни към социума и към самите себе си, както нашите предци? Имаме ли съзнанието, че сме част от обществения договор – държавата – или тя е нещо различно, съществуващо извън нас?
Отговорите изкристализират по време на избори, защото тогава обществото като цяло, чрез отделния индивид изразява позиция. Едно от основните неща, които показват те, е как се чувства и как гледа той на обграждащата го среда – социална, икономическа, политическа, морална и т.н. Това субективно отражение на действителността се материализира в пускането или не пускането на изборната бюлетина. Въпреки, че това е част от публичната дейност на всяка страна и обикновено процесите се разглеждат по отношение на цели групи от населението, аз бих искала да обърна внимание в настоящото изложение предимно на неговите субективни измерения – на това как един човек би могъл да намери и осмисли своето място в управлението на държавата чрез своя глас.
Защо гласуваме?
Заради надеждата. За това, че нещата могат да бъдат и по-добре. Заради бъдещето на тези, които идват след нас и които днес даряваме с цялата си любов и грижа и за които желаем само най-доброто. Надеждата е отдавна позната движеща сила от религията и историята, защото е едно присъщо свойство на човеците да се стремят към висините и да оцеляват въпреки всичко. Тя се е вкоренила във всяка една дейност на хората , като ги мотивира да търсят баланса между своите и чуждите потребности, за да живеят в хармония и да се усъвършенстват.
Промяната е търсеният резултат от този стремеж. Израстването и опита на личността водят до промяна на нейните стремежи, а оттам и до необходимост от адекватен отговор на тях. В контекста на участието в избори, на гражданите се предоставя възможността те сами да определят какви и в каква насока да бъдат удовлетворявани техните социални и икономически нужди, чрез излъчване на представители, които да олицетворяват тези посоки.
Гласуваме и защото у нас съществува самосъзнанието, че сме част от определена общност, нация , народност, социален строй. Това е нещото, което ни обединява на избори и ни кара да се замислим за нещата извън всекидневието ни, за хората, които не познаваме, но виждаме всеки ден по телевизията, за глобалните и националните проблеми, които не откриваме пряко на работното място, но на които, без дори да знаем, ставаме заложници. Отиваме до урните, за да покажем уважение към себе си и към останалите членове на обществото. С това изразяваме готовността си да заявим открито нашата позиция, без страх и със самочувствието, че тя е важна и отговорна. Самоуважението се разкрива в декларирането на факта, че не другите, а самият индивид взема решенията за своите бъднини и участва активно в политическия живот на собствената си държава.
Реализирането на правото на глас може да се характеризира и като принадлежност към определени идеи – политически, идеологически, социални. Самоопределянето на тази основа носи на хората гледна точка, критерий, посока в разсъжденията за това как трябва да изглежда тяхното битие в перспектива. От друга страна, този белег на избора дава представа за състоянието и настроенията в определени кръгове от обществото като по този начин се изразяват тенденциите към тяхното развитие, изоставане или изчезване.
Участието в общия процес на формиране на представителни органи води до интеграция на конкретната личност или определена група към социума, тъй като по този начин стават част от този общ процес и не се чувстват ощетени и непълноценни във вземането на подобен вид решения
Гласоподаването е и гарантираното от Конституцията участие на суверена на властта в управлението. По този начин той – народът – делегира своите правомощия на определени лица чрез индивидуалното участие на всеки гражданин в изборния процес. Това е единственият възможен начин да се формира представителство, а не самозвана група, която да защитава собствени, изолирани, а не обществени интереси.
Равенството пред нормите и еквивалентността на правата ни е гарантирано от върховния закон. Всеки подаден глас има тежестта на всеки друг и се депозира един единствен път – без привилегиите, познати на средновековните и още по-далечни времена, без дискриминация на религиозна, етническа, расова или друга основа. Гражданите застават зад своя вот като такива, за да отстояват субективното си отношение към обществения живот.
Те изразяват позиция. Това е приносът на всеки един към палитрата от обществени нагласи и потребности, която трябва да бъде опора и ориентир на избраниците в политиката им. Тази позиция легитимира обикновения човек като адекватен и ангажиран гражданин, който иска да заяви своето съгласие или несъгласие, одобрение или неодобрение и най-вече - санкция към предшествениците на идните политици.
Активността е друга характеристика на участието в избори. Освен темперамента на всяко общество, тя олицетворява и неговата информираност. Колкото по- качествено информирани са гражданите, толкова по – адекватно и разумно отношение биха формирали те. В тази посока може да се разглежда и нивото на медийната автономия, тъй като медиите са основният проводник на информация. За това дали те са независими и обективни, дали съществува конкуренция и многообразие от гледни точки, може да се съди освен по телевизионния рейтинг и многоброен тираж и по това как те отразяват предизборните борби, какво е тяхното влияние върху манипулирането и формирането на обществено мнение по отношение на значението и същността на всеки отделен вид избори. Това до голяма степен влияе на споменатата гражданска активност.
В своя социален аспект, избирателното право е белег за демократичност. То изразява степента на зрялост на самото общество да формира колективна воля и да я ръководи. Колкото по- активно е участието в изборите, толкова по-представителни са конституираните органи. От това следва и по-високата степен на прозрачност в управлението, заради конкуренцията между представителите на различните фракции и по- голямо самочувствие при вземането на политически решения заради силната обществена подкрепа. Що се касае до едноличните органи, там тази активност предполага в по-голяма степен личната отговорност на избраника пред обществото и по-голямата степен на отчетност от негова страна. От нивото на демокрацията се дефинира и развитостта на гражданското общество. Дали то е активно или пасивно се определя на първо място от неговото първично, най - елементарно проявление – избирателното право– и едва след това се оценява по неговата инициативност и способност да се самоорганизира . Гражданското общество е онзи социален феномен, който е призван да бъде неформален коректив на властта и който носи отговорността за култивирането и опазването на морала в обществото. Тези негови функции са вплетени в изборния процес, защото той е правната санкция на суверена към неговите избраници и същевременно отразява какво се разбира в конкретен времеви момент под нравственост.
Гражданският дълг на всеки човек изисква той да поеме отговорност освен за собственото си ежедневие и бит и за част от това, което можем да определим като „общо благо”. Ние се раждаме безпомощни и разчитаме на другите – можещите, знаещите, тези с опит, да се грижат за нас. Не можем да съществуваме пълноценно извън общността, защото по природа сме социални същества и се развиваме благодарение на натрупването и съхраняването на предходно познание. В този смисъл, за да съществува отделния индивид, той трябва да се съобразява и да се грижи за потребностите на останалите. Култивирането на здраво и консолидирано общество е трудна задача и въпросите пред нея се поставят с идеята, че държавата е обществен договор. Той трябва да се спазва от всички, които се считат принадлежни към дадена държава и да дават своя личен принос за изпълнението му.
В юридически аспект правото на глас е едно субективно право. То е право на свободен и гарантиран избор на предпочитан кандидат. В българската правна действителност то отразява доброволното и независимо изразяване на позиция чрез гласуване. То е неотчуждаемо и непрехвърлимо и се характеризира с изключително личния си и неприкосновен характер.
Същевременно изразява волята на суверена за това кой да го представлява. То е суверенно право на общността да определя вида, рамките, насоките и взаимоотношенията с другите общности в едно представително управление.
Делегацията на власт, която се осъществява по време на избори, олицетворява съгласието на гражданите те заедно да избират управниците си и да се подчиняват на установения в държавата ред. Това е акт на доверие към определени личности и отразява нивото на политически морал в конкретен момент, както и това как хората възприемат предоставения им модел. За пореден път стигаме до идеята за обществения договор и за конфликтите в отделните социални слоеве, породени от съревнованието между тях. Поставят се и въпросите за това мнозинството трябва ли да „властва” над малцинството или всяка обществена група трябва да участва наравно с останалите? Дали несъобразяването с нечии потребности в името на общото благо е по- добро от търсенето на единодушие и правенето на компромиси?
Тези въпроси дават следващата характеристика на изборния процес като легитимиращ власт. При него легитимността на държавните органи е толкова по-голяма, колкото повече хора са участвали в тяхното конституиране. По този начин – чрез висока избирателна активност – представителите действат със самочувствието и увереността, че зад техните идеи стоят огромен брой избиратели и са много по-смели във вземането на радикални и реформаторски решения. Създават се силни правителства и се предотвратяват бъдещи конфронтации между големи инакомислещи маси от населението, защото всяка от тях има своите представители, които да защитават интересите и. Така се стимулира прогреса и стабилността в икономиките на отделните държави.
Въпросът за отговорността при упражняване правото на глас се изразява в това,че всеки носител на активно избирателно право е отговорен със своя вот за собственото и за бъдещето на обществото, в което се намира. От равнопоставеността му с всеки друг член на това общество следва и еднаквата отговорност, която той носи към себе си и към другите. За да подсили тази морална тежест и да стимулира гражданите към добросъвестно и информирано упражняване на глас, законодателят е предвидил и административна и наказателна отговорност за нарушителите, с което да се гарантират по- горе изброените права.
И не на последно място по важност – контролната функция на изборния процес. Гласуваме и за да направим оценка, за да поощрим или накажем с гласа си досегашното представителство. В българската Конституция това е единственото право на суверена, с което той може да изрази отношението си към предшестващите управници.
От изложените дотук характеристики и белези на гласоподаването, може да се направи извод, че то е една необходима и полезна дейност, доколкото не е измислена по-добра.
Действителността днес в световен мащаб е белязана от размаха на глобализацията и всички световни политики разработват своите дългосрочни стратегии съобразно нея. Това историческо израстване на човешките общества – от това на семейството до днешния глобален свят – показва, че различията между хората са преодолими. От друга страна този процес прави същите тези хора и много по-тясно обвързани с проблемите на съседите си и с тяхното решаване. Благото да бъдем свързани с другите култури и да създаваме нови, носи и много по-големи ангажименти към тях. В този смисъл глобализиращите се избори на различни съюзи и обединения се превръщат във фактор от общочовешко и световно значение. Защото, днес гласуваме за национален парламент, за да променим България. Гласуваме за Европейски парламент, за да променим Европа. И това е правилното решение. Ами ако гласуваме за световен парламент?!...
А защо не гласуваме?! Това го знаем от вестниците и водещите новини...