Мехурени размисли

Движа се аз чрез мехурче. Стоя си в него и бродя по света сив и мътен. Мехурчето ми е много удобно - само аз се побирам вътре, но всъщност събира няколко свята - сегашния, миналия, мечтания. Има и място за Космос. Всичко е шарено. Всъщност нищо извън него не ми е достатъчно шарено. В него имам време да мисля за разни неща. Мисля си и за хората. За някои хора, по-точно, защото не мога да ги мисля всички. Забелязвам, че напоследък хората не мислят за хората - не си правят труда да ги наблюдават, да ги изучават, да се чудят какво би ги зарадвало... . Имам предвид близките, обичните, ако остане време и за гладните. Много тъжно, защото, ако не мислиш за някого , който е ценен за живота ти, и не си направиш усилието да занимаеш съзнанието си с него, то човекът би трябвало много да се обиди. Но едва ли, защото вероятно и той няма време за глупости.
В мехурчето ми е топло и светло и многоцветно. Трудно беше да не пускам хора с мръсни крака да влизат в него, но след толкова години се научих. Става все по-лесно. И стените му станаха много здрави. Някои, нерядко се опитват се да ги счупят, но не се получава. Понякога само се зацапват отвън със сива мръсотия и не виждам добре къде вървя. Времето ги изчиства като течност за чистачки.
Мисля си и си бродя с мехурчето в града, в планината, сред звездите, и другаде. Ужасно се радвам, когато видя други хора в цветни мехури. Не са много , но е супер готино - става един голям балон и има място за всички. Толкова много пространство може да има в едно сърце, в една идея, в една усмивка. Дори не можеш да си представиш колко може да събере една мечта например. Колкото повече странствам обаче, толкова по-бързо се движи мехурчето. И се втвърдява непрекъснато. Времето бърза за някъде, а аз имам единствен и страшно кратък живот, с толкова светове за изследване. Поне тук. Трябва да се направи нещо. Някой ми беше казал, че който прави много неща, живее по-дълго. Гледам да не спя прекалено. Че има много земи за изследване, много хора за мислене, много идеи за разискване, други, неоткрити мехурчета за разгадаване.
Мисля си такива работи, и си бродя, все по-бързо ...